𝔄𝔩𝔩 ℑ 𝔫𝔢𝔢𝔡 𝔦𝔰 𝔩𝔬𝔳𝔢 | Play with us

~Part Thirteen~

-Влюбен съм в теб... - повтори Джонкук. Джимин седеше и го гледаше без да казва нищо. - Нищо ли няма да кажеш? - подкани го момчето
- Не мисля, че има какво да кажа
- Така ли ще ме отрежежеш?
- Джонкук... не знам какви ги говориш..
- Не можеш ли да приемеш, че някой е влюбен в теб
- Много са били
- Истински... влюбен - подчерта джонкук
- Какви са тези глупости? Не знам какво се опитваш да постигнеш с това, но не мисля че ще ти с е получи - казха джимин. В следващия момент по-големия бе спрян от уатните на по - малкия върху свойте. Джимин го исблъска от себе си
- Джонкук.... не смей да си позовлаваш да ме.. - големият отново бе прекъснат от настоятелната целувка на по-малкия. Искаше му се да спре, но какво му пречеше? Ако по-млакия искаше това? Там беше проблема... Джимин не искаше Джонкук да получи това, което иска. Искаше да страда..., но защо? Нима всичко бе, защото майка му се бе омъжила за баща му? За това ли уби гаджето му? Не...Джимин не беше такъв... можеше да е всичко, но не и човек, койте ще убие невинно същество. Той беше суров, студен, груб, но нищо от това не му позволяваше да признае истината на Джонкук. За фълшивата любов на това долно копеле Таехюн... кажеше ли.. щеше да отвори една друга тема... а тя много спомени и срещи с нежелани хора..
Докъто по-малкия си мислеше, че скоро всичко ще свърши...големия знаеше..., че всичко започва едва сега...