𝔄𝔩𝔩 ℑ 𝔫𝔢𝔢𝔡 𝔦𝔰 𝔩𝔬𝔳𝔢 | Play with us

~Part Seventeen~

Джимин си замина...
Вече месец Джонкук седеше пред малкото прозорче на леля си в Китай. Не успя да го преодолее. Чувстваше се... убиец...но не спираше да си повтаря... "Няма за какво да съжалаваш Джонкук... той уби Тае... кой знае колко още е убил" "Той това задлужава"  "Изнасилвашете, биешете...".... но... не... той продължаваше да мисли за това. Всеки ден...
Той не се премести, за да започне на чисто... той се опита да избяга... да избяга от онази усмивка... от онази велколепна усмиква, която видя преди смъртта на Джимин. Това лице... думите му не напускаха главата му. Всяка вечер сънуваше докосванията му по тялото си усещайки възбудата си. Искаше отново да усети, онези испеоеляващи кожата му устни рисувайки като на платно. Вкарваше 2, 3 пръста в себе си стенейки името му... хващаше члена си прокарвайки ръка по него..., но вече нямаше кой да му причини онази сладка болка...и да имаше...той се нуждаеше от Джимин.
~~~~~~~~~
На вратата се почука. Хосок насочи погледа си натам
- Влез! - каза поглеждайки лаптопа си за момент. Погледа му се насочи към вече затворената врата. Лудия поглед умекна
-Юнги... - отвърна тихо той
- Мъртав е... - отвърна единствени Юнги преди да се строполи на колене на земята. Това не беше Юнги, който всички познаваха... това брше Юнги, който само Джимин познаваше...
Хосок стана от мястот си клякайки до него. Веднага обви ръце около него
-Няма го... брат ми го няма... - Хосок притинса главата му към гърдите си. Да Джимин не му беше биологичен брат, но сърцата си знаеха своето.
- Стига...всипко ще се оправи.. - Хосок нвмаше намерението да пита какво е станало... не и за сега. Когато Юнги бе готов да му каже той тогава щеше да разбере.
~~~~~~~~~~~
Намджун бе приключил най-накрая работа. Той беше исключителен дипломат и това много му помагаше в мафиотските им занимания. Влезе през входната врата на имението
- Брат ви е в хола - отвърна очтиво старата икономка. Намджун и кимна с лека усмивка и се насочи на там
- Мъртав е... брат ми е мъртав - не спираше да плаче Юнги.
Намджун испусна куфарчето на змета което се отвори и няколко листа падна от него. Двамата младежи обърнаха галва в поска на шумът. Намджун се насочи устремено към тях. Хвана Юнги за яката вдигайки ги от дивна
- КАКВИ ГИ ГОВРИШ?! КЪДЕ Е ДЖИМИН! - искрещя срещу лицето му. Юнги не успя да каже нищо освен да заридаее още по-силно. Хосок реагира вендага ставайки. Сложи две раце между тях изблъсквайки ги
- Намджун успокой се! - изкрещя хосок заставайки пред Юнги
- Това не е истина... не може да е истина... - започна да си гори тихо той. Седна на дивна заравяйки пръсти в косата си започвайки да се люшка на пред на зад.
Юнги бе готов да се срине на земята, когато Хооск обви ръце около него, но свършиха и двамата на земята.
Навярно това беше най-тешкия ден и за тримата...