𝔄𝔩𝔩 ℑ 𝔫𝔢𝔢𝔡 𝔦𝔰 𝔩𝔬𝔳𝔢 | Play with us

~ twenty-second ~

Джимин бавно и прецизно оправи вратовръзката си. Тези три месеца бяха минали доста бавно. В началото...беше хубаво ,но за кратко. Направи всичко по силите си да впечатли Джонгкук...опита се да му покаже ,че този Джимин ,който го нараняваше беше само бледа сянка на неговата същност...,която изчезна ,когато слънцето се скри. Но колкото и да се показва вече тя нямаше да се покаже. Беше захвърлена в нетолкова далечното минало. Отиде до тоалетката и банво взе скъпият парфюм пръскайки се. Русата му коса бе зализана перфектно на зад ,а розовите му устни перфектно бяха подчертани от безцветния гланц правейки ги все по-меки и по- сочни.
- - Готов ли ви? - попита Таехьон влизайки в стаята. Не получи отговор ,а само удар по- рамото. Джимин неприкрито се бутна в него и излезе извън стаята ,към която се бе засилил Джонгкук. Джимин спря бавно на място задържайки поглед на лицето му. Спусна го бавно по него сканирайки и запаметявайки образа  му. Таехьон излезе след него като на коасъм не се заби в него. Бе готов да му каже нещо ,но погоеда му проследи този на другия
- - Лал...Джонгкук...невероятен си - каза гледайки ги със съвсем лека усмивка и изписано удивление. И да искаха не можеха да спирят. Това дете притежаваше огромен чар и те го виждаха. Знаеха ,че това съкровище е тяхно , но дали всичко щеше да се развие така добре колкото те самите искаха? Макар само три месеца нещата вече започваха да се напукват ,а скоро можеше и да рухнат.
- - Благодаря...и вие не сте за изпускане-отвърна Джонгкук. За тези месеци той мина през всички етапи. Тъга ,гняв ,съжаление ,щастие ,не бе пропуснал нито едно състояние ,но двете момчета не бяха вчерашни. Много добре знаеха как да го задържат и го направиха. Джонгкук погледна Джимин и зачака реакцията му.
- - Какво...мислиш? - попита колебливо. Макар да бе прекарал поврче време с Джимин от колкото с Таехьон...и преди да извърши онзи грях...Джонгкук найстина бе започнал да изпитва чувства към Джимин...бе провързан към него...,а сега...сега се чувствше по-отдалеч от всякога.
- - ...Невероятен си...- отвърна джимин като изречението му завърши с лекото повдигане на двата края на устните му.
- - Е да вървим - намеси се Таехьон.
- Момчетата излязоха на вън. Таехьон отключи колата си и сложи ръка на дръжката когато чу отключването на съседната кола - Къде отиваш? -попита Тархьон
- - Където и вие - отвърна простичко
- - Няма ли да пътуваш с нас?
- Джимин сметна за излишно да отговаря и просто се качи. След секунди се чу ръможенето на мотора след което колата потегли.
- Таехьон я проследи с поглед. След минута се качи в колата следвайки примера на по-мялкия
- - Мисля ,че аз съм причината Джимин да се държи така
- - Не си
- - В началото беше..
- - Аз съм - прекъсня го
- - Утре мисля да видя леля
- - Ще те закарам
- - Искам да отида сам
- - Не искаш леля ти да ни вижда?
- -...
- - Разбирам...така сигурно е по-добре
- - Найстина не искам да я замесвам в това...,а и след като почина мамя не мисля ,че е в състояние да разбере за...всичко това..нали не ми се сърдиш?
- - Разбира се ,че не - отвърна Таехьон вдигайки ръка на горе към лицето му. Погали бузата му
- - Ти си много добро хлапе - каза преди да слеят устни
- - И ти си добър старче
- - Я пак? Старче??
- - Давай ще закъснеем - засмя се Джонгкук
- - Искам да ти кажа ,че ако бях старче нямаше да ви опъвам така ,че да ви чуят чак в Сеул - казах завъртайки ключа. Сложи крак на съединителя превключи на първа и натисна гаста.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
- - Къде беше? - попита Таехьон
- - Видях...един приятел
- - Така ли? Кой?
- - Не го познаваш - отвърна Джимин взмайки чашата уиски от сервитьора. Доближи я до устните си и я испи на един дъх. Джонгкук погледна към Таехьон ,който само наблюдаваше
- - Момчета! - щу се разведелен мъжки глас на метри от тях. Таехьон отдели поглед от Джимин и се обърна. Виждайки стари си прител Марк усмивка заигра на лицето му. Момчетата си размениха приятелска прегръдка след което се отделиха
- - От кога не съм те виждал ..година...две? - отвърна той
- - Мога да кажа същото. Да не би да си заякнал? - отвърна Тае тупайки го по ръката
- - Вдигам 120 от лежанка ,но не се хваля - каза гордо той ,което породи смеха на Таехьон
- -  Виждам. Какво стана с...-опита се да си припомни името ,но просто не му идваше на акъла
- - Хана - помогна му
- - Точно така ! Хана
- - Преди месец направихме 6 години
- - 6?! Кога мина толкова бързо времето
- - Мсиял да и предложа. Но не намирам правилния момент
- - Ако продължаваш да го чакаш той никога няма да дойде
- - Същото ми каза и когато исках да и предложа да ми стане гадже
- -Беше от отдавна...същия пъзльо си като тогава - марк най-накрая забеляза четнокосото момчето близо до Таехьон
- - Заедно ли сте?
- - Да това е приятеля ми. Представи се-Джонгкук излезе малко напред и се поклони
- - Приятно ми е Джеон Джонгкук - каза усмихвайки се на човека. По-принцип му трябват доста усилия за да се усмихне на приятелите им ,но този човек излъчваше найстина добра енергия. Усмивката му караше Джонгкук да се чувства уверен в себе си.
- - И на мен ми е много приятно - отъврна със същата усмивка подавайки ръката си. Телефона на Таехьон извъня ,което го накара да загърби за момент двете момчета и да вдигне
- -Кажи Дойонг...какво? Тук?! - отвърна започвайки да се оглежда - Добре - затвори телефона - Марк беше ми много приятно ,но ми изникна спешна работа. Джонгкук да вървим - дръпна хлапето не оставайки възможност на мъжът до тях да каже дори едно чао
- - Какво стана? Кой ти звънна?
- - Ще говорим вкъщи - таехьон хвана Джимин за рамото и го обърна към себе си. Виждайки в какво състояние...май той вече знаеше... - Да си вървим - не го изчака да каже квото и да е и го дръпна ,но и Джимин не се възпротиви. Не беше толкова пян ,но и далеч не бе трезвен.
- -Качвайте се - каза Таехьон спирайки пред колата .Джимин се насочи към неговата на по-големия застана пред него - Казах нещо - Джимин го погледна в очите ,но само го заобиколи и се качи. Джимин не се държеше така. Таехьон знаеше ,че не му отделяше такова внимание както преди ,но не можеше да си обясни сегашното му държание