Besa e Djavo ("Да обичаш врага" №2)

Глава 7 - Бог ни наказа

ОП-ОП! ЗДРАВЕЙТЕ, СЪРАТНИЦИ. КАКА ВИ Е ОТНОВО ТУК С НОВА ГЛАВА И СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА И А АКО Е ТАКА, ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО СПАХ ДО 12 И ПАК МИ СЕ СПИ.

ЕНИУЕЕЕЕЕЙ ЛОВВ ЮЮЮЮ

ЕНДЖОЙЙЙЙ

*Ардиан*

- Гаврило е аут. Следващ по ред е Джаво, но него не можем да намерим. Нито Лука, Павле и Вукашин. Изчезнали са. За Джаво се говори, че е умрял. В нощта, когато спасявахме Дорунтина, Лазар го е прострелял и е паднал от втория етаж през стъкло. Едва ли е оцелял, защото никой не го е виждал от месец насам.

Едва ли е оцелял. Само, че това "едва ли" не ми стигаше. Още повече, че исках аз да го убия. Ако това копеле щеше да умира, то щеше да бъде от моите ръце, а не от които и да били други.

- Намерено ли е тяло?

- Не, Ардиан.

- Докато не се намери тяло искам да търсите под дърво и камък, но искам това сръбско копеле. Искам и Вукашин. Искам ги всички!

- Ардиан, ще ми позволиш ли да кажа нещо?

- Какво, Даниел? – обърнах се към братовчед си.

- Все още не мисля, че е добра идея да ги убиваш един по един. Дардан е прав. По-добре го направи наведнъж, така опасността някой друг да пострада е по-малка. Помисли за Аделина и децата.

- Вучич вече не могат да припарят на моя територия, а Аделина и децата няма да излизат никъде без охрана оттук нататък. Уведомете ме, когато имате новини за останалите. Сега можете да вървите. Аделина има нужда от мен.

Не си направих труда да ги изпратя, а просто излязох от офиса и тръгнах към спалнята ни. Леглото ни беше празно, но после видях отворената тераса и когато се приближих я видях да пуши с гръб към мен, но цигарата бе почти изгоряла в ръката ѝ и отново трепереше. Въздишката ми беше накъсана и болезнена и излязох отвън при нея. Прегърнах я от към гърба, но тя не реагира по никакъв начин, а просто пъхна дебелата цигара между устните си и всмукна.

- Защо не спиш? Рано е.

- Не можах да спя и без това.

От четиридесет дни насам тя имаше проблеми със съня и не беше същата. И аз не бях, но мен поне жаждата за кръв ме държеше жив докато тя...опитваше се заради Дорунтина и Дритон да бъде силна, но истината беше друга и само ние двамата я знаехме.