Глава 54 - Капан

355 72 12
                                    

ПРЕДПОЧИТАМ ДА НЕ МИСЛЯ ЗА ТОВА  ОТ КОЛКО ВРЕМЕ НЕ СЪМ СЕ ВЯСВАЛА ТУК, ЗАЩОТО ЩЕ СЕ ДЕПРЕСИРАМ ДОПЪЛНИТЕЛНО, А АЗ СЪМ СИ ДОСТАТЪЧНО ДЕПРЕСИРАНА ОТ НЯКОЛКО МЕСЕЦА НАСАМ. ИМА МАЛКА СВЕТЛИНА В ТУНЕЛА, ТЪЙ КАТО СЪМ НАПЪТ ДА СБЪДНА ЕДНА МОЯ МЕЧТА, НО ЗАСЕГА НЯМА ДА КАЗВАМ НИЩО, ЗА ДА НЕ СЕ УРОЧАСВАМ, НООО ЩЕ РАЗБЕРЕТЕ КОГАТО МУ ДОЙДЕ ВРЕМЕТО. 

ИНАЧЕ, НАЙ-НАКРАЯ УСПЯХ ДА ПРЕБОРЯ ТАЗИ ГЛАВА СЪС СЪДЕЙСТВИЕТО НА I_am_Gigi_Hadid_БЕЗ КОЯТО СЪМ ПРОСТО ЗАГУБЕНА. 

НАДЯВАМ СЕ ГЛАВАТА ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА, ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО ПОСЛЕДНАТА ГЛАВА ОТ ТАЗИ КНИГА, КОЯТО КАКА ВИ ДЖИДЖИ Е ЧЕЛА В УАТА Е БИЛА КАЧЕНА ПРЕДИ ПЕТ МЕСЕЦА (ТОКУ-ЩО ГО КОНСТАТИРАХМЕ И СЕ ДЕПРЕСИРАХ ОЩЕ ПОВЕЧЕ.)

P.S. ИЗПИЙТЕ ПО ЕДИН ШОТ ВСЕКИ ПЪТ, КОГАТО СЕ НАТЪКНЕТЕ НА ДУМАТА "ДЕПРЕСИЯ" И НЕЙНИТЕ ПРОИЗВОДНИ В АВТОСКАТА МИ БЕЛЕЖКА. 

ЕНИУЕЙ ЛОВВВ ЮЮЮЮЮЮ

ЕНДЖОЙЙЙЙ

*Вукашин*

Бях глупак за това, че не го вързах някъде вместо да му позволя да тръгне самo Бог знае къде, но още по-голям глупак беше той ако си мислеше, че няма да тръгнем след него. Нямаше как да го оставя да хукне сам. Беше ясно, че нямаше да ми каже къде е срещата, но знаех и друг начин, по който можехме да ги намерим. Аделина щеше да мe прощава, но Ардиан заслужаваше да знае и най-вече само той можеше да ни помогне да ги намерим и двамата, и тримата всъщност, преди да е станало твърде късно. Затова и не се поколебахме и за секунда преди да събера момчетата и да тръгнем към болницата. Постарахме се да не привличаме ненужно внимание и се насочихме към неговата стая, като влязохме вътре без дори да си направя труда да почукам. Нямахме време за такива глупости. В момента всяка една секунда беше от жизнена важност.

- Какво – скочи, а думите му секнаха щом ни видя и навярно само по израженията ни разбра, че нещо не е както трябва. – Кого?

- Дорунтина. Стефан хукна да я спасява сам, а срещата е в девет часа и нямаме никакво време.

- Кога? – изръмжа. Вече беше изправен и започна да разлепя апаратите от себе си, а аз отидох и го бутнах обратно на леглото.

Besa e Djavo ("Да обичаш врага" №2)Où les histoires vivent. Découvrez maintenant