Besa e Djavo ("Да обичаш врага" №2)

Глава 15 - Бодигард

ЗДРАВЕЙТЕ, СЪРАТНИЦИ! КАКА ВИ Е ТУК С НОВА ГЛАВА И СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА, А АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО ТИНА ИМА ЧУДЕН БОДИГАРД

ЕНИУЕЕЕЙ ЛОВВВ ЮЮЮ

ЕНДЖООООЙ

*Джаво*

Не очаквах наистина Адеми да се съгласи, но той го направи и сега чаках Дорунтина, защото трябваше да я карам някъде и вече петнадесет минути обикалях и гледах часовника си. Константине, Константите, как можа да ми го причиниш това, будалетино такава?

- Много ли ме чака? – сръбската реч ме накара да вдигна поглед и изобщо не трябваше да я оглеждам така, но...бях мъж все пак и един от най-големите ми пороци бяха жените. Хубавите жени. А, тя беше именно такава.

- Не, глупости. – прочистих гърло. – Е, готова ли си да тръгваме?

- Мхммм. – отметна рижавата си коса и мина пред мен, което беше най-голямата нейна грешка, защото сега очите ми бяха залепени за задника ѝ откопчах горното копче на ризата си, защото ме душеше. Това щеше да бъде много по-трудно отколкото предполагах.

Излязохме отвън и аз заобиколих колата и тръгнах да се качвам на шофьорското място. Вдигнах поглед и я видях да стои до другата врата и да чака и това ме накара да сбръчкам вежди.

- Какво? Няма ли да се качиш?

- А, ти няма ли да ми отвориш вратата?

Какво?

- Имаш две ръце така като гледам. Отвори си я. – погледнах я объркано, а тя се нацупи. Жени...

Качих се вътре, а тя все така чакаше. Е, ти наистина ли? Не, не, Константин наистина ми го наши здраво. Но и аз си бях виновен за това, че слушах мъртъвци. Отворих врата и слязох. Заобиколих я бързо и ѝ отворих вратата, а тя се усмихна доволно веднага и се качи вътре.

- Оооо, много мило. Благодаря ти, истински кавалер си ти.

Ма, моля ти се. Такъв кавалер бях, че ти беше бедна фантазията просто.

- Ма, как да не съм. – изръмжах тихо в отговор и затворих вратата преди отново да се кача. Запалих двигателя и датчикът за предпазния колан започна да пилка, което ме накара да погледна към нея.