Besa e Djavo ("Да обичаш врага" №2)

Глава 29 - Умирах си да я целувам под носа на баща ѝ

ОТНОВО ИЗЧЕЗНАХ, НО ДА СИ ПРИЗНАЯ, ТАЗИ ГЛАВА МЕ ИЗТОРМОЗИ ОТВРАТИТЕЛНО МНОГО, НО НАЙ-НАКРАЯ Я ПРЕБОРИХ. 

НАДЯВАМ СЕ ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА, ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО ТИНА ПОВЕЧЕ НЯМА ДА ПРАВИ НИЩО НА СТЕФИ, ХД. 

ЕНИУЕЕЕЙ, ЛОВВ ЮЮЮЮЮ

ЕНДЖООООЙ

*Дорунтина*

- Ооо, кака. – Паки и едно русо момиче влязоха в кухнята и Павле реагира на кочината по същия начин като Йоана.

- Съжалявам за бъркотията, тъкмо чистех. – оправдах се.

- Тук бомба ли е падала? – Павле огледа стресирано обстановката.

- Не, Павле. Бедствието наречено „Тина в кухнята". – Йоана му обясни.

- Ей! – присвих очи срещу най-добрата си приятелка, а после погледнах пак към Павле и се усмихнах на момичето. – А, ти трябва да си Нора, нали? Паки говори много за теб.

- Кака. – Павле процеди през зъби, а аз му се усмихнах доволно.

- Приятно ми е. – усмихна се леко и подаде ръка.

- Дорунтина, приятно ми е. – здрависахме се.

- Брат ми къде е? – Павле попита.

- Къпе се. – осведомих го. – Сядайте вие в хола. Аз само ще изчистя набързо и ще дойда.

- А, да, аз теб ако те чакам ще стане други ден. Ще ти помогна.

Ей, това беше приятелка. И това изобщо не беше първия път, в който ми е помагала да чистим, когато нашите и баба ги няма.

- Аз също мога да помогна. – Нора предложи, но от нея нямаше да се възползвам. За първи път идваше тук и оставаше да ми помага да чистя. Достатъчно беше, че завари кухнята в това състояние, но затова си бяха виновни те самите като дойдоха толкова рано и без предупреждение. Да се благодарят, че не ни хванаха на калъп със Стефан.

- Глупости, душа. Малко е грозно да си за пръв път вкъщи и да ми помагаш за чистенето. – погледнах към Нора, която пристъпваше от крак на крак.

- Мен не ме гледай, аз съм свикнала. – Йоана каза, махайки с ръка безразлично.

- Къде са всички, бре? Джаво защо ми се губи? – Лука също подаде глава в кухнята, но той поне имаше доблестта да не коментира каква кочина беше. Мамка ти, Стефане, ако не ме беше налазил досега сто пъти да бях изчистила и нямаше сега да тъна от срам.