Е, СЪРАТНИЦИ, КАКА ВИ Е ТУК С НОВА ГЛАВА ЗА ВАС И АДСКИ МНОГО СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА. АКО Е ТАКА, ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО ВЪРТЯ ПО 200-ЗОО ТОРТИ НА ДЕН, ХИХИ.
ЕНИУЕЕЕЙ, ЛОВВВ ЮЮЮЮ
ЕНДЖООООЙЙ
*Стефан-Душан*
Дорунтина проспа почти целия път към вкъщи, като се събуди малко преди да влезем в Лозен. С баща ѝ едновременно посегнахме да я вземем на ръце, когато колата спря пред тях, но един поглед от Аделина му бе достатъчен, че да ме остави да го направя аз. Въпреки недоволството ѝ, я внесох у тях на ръце и я занесох направо в стаята ѝ, защото трябваше да си почива. Такива бяха заръките на лекарите. Беше претърпяла изключително тежък спонтанен аборт, а с нейните наранявания ѝ бяха забранили всякакво натоварване. Да не говорим, че имаше и сътресение на мозъка.
- Какво ти се яде? – приседнах на леглото до нея и погалих скулата ѝ.
- Нищо. – измрънка. – Не съм гладна.
- Дорунтина. – погледнах я предупредително. – Трябва да се захранваш. Не ми спори. Много добре чу лекарите.
- Наистина не съм гладна. – нацупи се.
- Не ме интересува. Трябва да се храниш. Организмът ти е изключително слаб в момента. Сега ще ти донеса нещо.
Нацупи се още повече и изпуфтя щом я завих с одеялото.
- Стига си се цупила. Много добре знаеш, че го правя за твое добро. – погледът ми и тонът ѝ подсказа, че няма абсолютно никакво място за спор и тя обърна усмивката си още повече, но млъкна. Целунах я по челото и стиснах ръката ѝ, която беше изкарала извън завивката. – Ей, сега се връщам.
- Обичам те. – прошепна и с тези две думи усетих как се усмихвам. Не ги чувах за първи път от нея, но сега се усещаха по-различно. И това се дължеше на единия единствен факт, че противно на всичко, което мислех за себе си, аз я обичах също. Обичах я – нещо, което мислех за невъзможно, но ето че се беше случило чудо.
- И аз те обичам. – промълвих и тя явно не чу думите или поне не можа да ги асимилира, защото леко се стресна. Зениците ѝ се разшириха и лицето ѝ се изкриви от объркване, но после...после една широка усмивка се изписа на красивото ѝ лице.
أنت تقرأ
Besa e Djavo ("Да обичаш врага" №2)
عاطفيةКак си паднал от небето, ти, Деннице, сине на зората! Как си отсечен до земята, ти, който поваляше народите? Исая 24:12 Съществуват два принципа, които никога не се нарушават: Беса и Канун Беса - клетва Канун - обичайно право, почиващо на принципа...
