Besa e Djavo ("Да обичаш врага" №2)

Глава 53 - Besa E Djavo

ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА, СЪРАТНИЦИ! ПОЖЕЛАВАМ ВИ МНОГО ЗДРАВЕ, МНОГО ЩАСТИЕ И МНОГО ЩАСТЛИВИ МИГОВЕ, И ЗА ВАС, И ЗА ВСИЧКИТЕ ВИ БЛИЗКИ! НЕКА ПРЕЗ НОВАТА ГОДИНА ДА ВИ СЕ СБЪДНЕ ВСИЧКО, КОЕТО СИ ПОЖЕЛАЕТЕ! ОБИЧАМ ВИ!

БЕЛЕЖИМ 1/366 С НОВА ГЛАВА И ОСВЕН ТОВА ТАЗИ КНИГА ОФИЦИЛАНО ВЛИЗА В ТРЕТАТА СИ ГОДИНА. 

НАДЯВАМ СЕ ГЛАВАТА ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА, ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО БУКВАЛНО ЦЯЛАТА КНИГА СЕ СЛУЧИ ЗАРАДИ ПОСЛЕДНАТА СЦЕНА И ЩЕ РАЗБЕРЕТЕ ЗАЩО Е КРЪСТЕНА ТАКА. 

ЕНИУЕЕЕЕЙ ЛОВВ ЮЮЮ

ЕНДЖООООЙ!

*Стефан-Душан*

Побърках се. Побърквах се все повече и повече във всяка секунда, в която не знаех къде е. Не можех да си намеря място. Само при самата мисъл, че тя беше някъде с онези чудовища и кой знае какви ги вършеха с нея, изпитвах едно такова задушаващо чувство. Бях побеснял и никой не можеше да ме укроти. Щях да се кротна само щом я намеря и изтрия онази сган от лицето на Земята. Щях да ги накарам да съжаляват, че изобщо са ѝ посегнали. Лошото беше, че сега нямахме и вътрешен човек там. Не можех и да се обърна към старите си познати, защото те бяха мои познати, а не на Лазар или Михайло и нямаше как да ми помогнат. Всичко ми се обръщаше дори само като си го помислех, но истината беше, че бяхме в безизходица. Тина беше някъде там, а аз не можех да направя нищо, за да ѝ помогна. И това ме влудяваше. Никога досега не съм се чувствал така и чувството ми беше непознато. Изяждаше ме отвътре. Полудявах от самата мисъл, че не можех да направя нищо, за да ѝ помогна. Не знаех дали изобщо е жива и това ме изкарваше извън кожата ми.

Времето не минаваше. Точеше се сякаш с векове, а госпожа Адеми тъкмо се беше съвзела след като Ардиан се събуди от кома, само за да може отново да потъне в тъга. И както и самата беше казала, този път нямаше кой да звънне и да каже тя къде е. Заслужаваха да отида в Белград и да го запаля целия. И бих го направил – бих изравнил цял един град до основи, ако това значеше че щях да я прибера вкъщи жива и здрава. Ардиан още не знаеше, защото беше още прекалено слаб и не искаше да го тревожи допълнително. Не знам колко бе правилно всъщност, защото в крайна сметка той ѝ беше баща, беше и достатъчно влиятелен и мамка му, нямаше как да не може да ни помогне.