Besa e Djavo ("Да обичаш врага" №2)

Глава 13 - Какви тайни криеш?

ЗДРАВЕЙТЕ, СКЪПИ УАТПАД СЪРАТНИЦИ! КАКА ВИ, ВИ ПРИВЕТСТВА С НОВА ГЛАВА И СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА, А АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО ДЖАВО СИ НЯМА И НА ПРЕДСТАВА КАК МУ
ГО НАШИХА И УСЕЩАМ КАК ЩЕ СПРЕ ДА ГОВОРИ С МЪРТЪВЦИ, ХД

ЕНИУЕЕЕЙ ЛОВВВ ЮЮЮ

ЕНДЖОЙЙЙЙ

*Джаво*

Не знам защо и как, но бях в къщата на Адеми. И там беше студено и празно. Огледах се объркано наоколо и така и не разбирах какво правя тук. До преди малко бях в компанията на проститутки и правех най-страстната оргия на света, а сега бях в шибаното имение на Адеми и Дорунтина дори я нямаше, което беше страшна загуба.

Духна силен вятър и една мъжка фигура се появи, но така и не можех да позная кой беше, защото светлината блестеше и стоеше пред мен като шибан ангел. А, не. Това сега, ако беше някой от шибаните ми братя нямаше да го преживея. Светлината започна да избледнява докато пред мен не се появи един висок и тъмен мъж, който познах.

- Адеми?

- Здравей, Джаво. – малкият Адеми ми кимна и можех да се закълна, че се усмихваше.

- Защо си тук, будалетино? Нямаш ли по-важна работа да правиш горе при онзи нещастник? Няма ли някоя девойка, която да чукаш? – закачих хлапето, а той се засмя.

- Има. Не го мисли това.

- Тогава защо си тук?

- Имам една задача за теб. Искам да пазиш сестра ми. Искам да бъдеш нейна сянка и да я пазиш от семейството ти, защото се задава нещо страшно, а само на теб имам доверие. Само ти можеш да я опазиш от Вълка и ангелите му.

Събудих се стреснато и скочих в леглото. Избърсах потта от челото си, а сърцето ми биеше с триста удара в минута. Устата ми беше пресъхнала и просто седях в тъмнината и се опитвах да се успокоя. Мамка му, какво беше това?

...