Besa e Djavo ("Да обичаш врага" №2)

Глава 10 - Адеми изпращат поздрави

ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА, СЪРАТНИЦИ! БЪДЕТЕ ЗДРАВИ И МНОГО ЩАСТЛИВИ  И ВИЕ, И ВАШИТЕ БЛИЗКИ.

БЕЛЕЖИМ ПЪРВИЯ ДЕН ОТ НОВАТА ГОДИНА С НОВА ГЛАВА И СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА, А АКО Е ТАКА, ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО АДЕМИ ИЗПРАЩАТ ПОЗДРАВИ, ХД. 

ЕНИУЕЕЕЙ ЛОВВВ ЮЮЮЮ

*Джаво*

Трябва да призная не очаквах да ми даде точно столицата, но останах приятно изненадан. Беше хубаво да си влиятелен човек, особено да бъдеш влиятелен човек с такава репутация като моята. Разхождах се напълно безгрижно из софийските улици с ръце в джобовете и си подсвирквах. О, да, ето сега вече бях благодарен на втория си даден живот. Отново имах алкохол, бело и курви на разположение постоянно и можех да се отдам на моя порочен живот. Имаше ли нещо по-хубаво от това?

Но безгрижието ми беше нарушено от звънящия ми телефон от вътрешния джоб на сакото ми. И обаждането беше от Адеми.

- Ало, шефе? – отвърнах весело.

- В дискотеката. Веднага. – това бяха единствените му думи и ми затвори.

- Тъй вярно, шеф. – казах сам на себе си и прибрах телефона си.

Върнах се до колата си и тръгнах към дискотеката, а пред нея разпознах всички коли на албанците и тази на чичо. Е, щеше да бъде забавно значи. Влязох в клуба все едно си бях вкъщи и се настаних на сепарето.

- Забави се.

- Имаше задръстване. – прозях се. – Е, какво става?

- Откраднали са колата със стоката. Ей, това става. – Адеми изръмжа и удари с юмрук по масата.

- Къде е видяна за последно?

- В Казичене.

- И как са я откраднали?

- Глупакът Тихомир е слязъл да си вземе кебапчета от скарата.

Не е за вярване само с какви хора работехме...

- Дай ми няколко часа и колата ще бъде при нас. Ще те държа в течение. – казах му и не дочаках отговор, а просто се изправих. – Сега ще се наложи да ви напусна, защото трябва да взема брат ми от тренировка. Ако има нещо ми звъннете.

Чичо ме последва навън докато аз вече бях извадил телефона си готов да провеждам телефонни разговори.