СЪРАТНИЦИ, ТАЗИ ГЛАВА Е ГОЛЕМИЧКА, ИМАЙТЕ ГО ПРЕДВИД.
ОСВЕН ТОВА НЯКОИ НЕЩА СА ОСТАВЕНИ НА СРЪБСКИ, ЗАЩОТО МИ ХАРЕСВАШЕ ПОВЕЧЕ КАК ЗВУЧАТ ОТКОЛКОТО НА БЪЛГАРСКИ (ТОВА ДОНЯКЪДЕ Е И ТАКА, ЗАЩОТО НЕ МОГА ДА ПРЕВЕЖДАМ КАТО ХОРАТА). ПРЕВОДЪТ Е ОСТАВЕН ВСЕ ПАК, ALI JE VELIKO SRANJE, ТАКА ЧЕ, И ТОВА ИМАЙТЕ ПРЕДВИД.
С ТОВА КАЗАНО, ВЕЧЕ МОЖЕМ ДА ПРОДЪЛЖИМ НАТАТЪК.
АКО ГЛАВАТА ВИ Е ХАРЕСА, ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО АДЕЛИНА РЕШИ ДА СЕ ЗАЯЖДА ЛЕКО СЪС СТЕФАН И ТАКА КАКТО АЗ СЕ ИЗСИЛИХ С ПРЕДИШНИТЕ 3 ГЛАВИ (ЧЕ И СЛЕДВАЩИТЕ СА ЗАПОЧНАТИ, НО ТОЧНО НА 45 ЗАПЕЦНАХ, МДАААААА)
ЕНИУЕЕЕЕЙ ЛОВВВ ЮЮЮЮ
ЕНДЖООООЙ
*Джаво*
Изобщо не подозирах, че бе станало толкова късно докато не паркирах колата до фонтана. А, какво изобщо правех тук бе отделен въпрос. Нормалните хора не биха имали очите да се появят в къщата на приятелката си след такъв скандал, но ето ме тук в колата пред вратата ѝ. Думите ѝ все още кънтяха в главата ми, а странното беше, че имах чувството, че си ги внушавам. Каква беше вероятността тя никога да не ги е изричала и аз никога да не съм ги чувала и всичко да е плод на моят побъркан мозък? Нямаше да е за първи път да халюцинирам или да си внушавам нещо. Събрах завидна доза смелост да си взема нещата и да изляза от колата, а още повече смелост ми трябваше да прекрача прага на бащината ѝ къща. Навсякъде беше тъмно и ми олекна. Поне никой нямаше да ме хване как се промъквам тук като насран тийнейджър.
- Интересно ми е дали връщането ти тук е плод на разкаяние или на наглост. – и проговорих твърде скоро, защото строгият глас на госпожа Адеми се чу от дневната и аз замръзнах.
- Ще си тръгна, ако кажете. Просто...просто не знам как се озовах тук честно казано.
- По улицата в дясно, после през портата, която трябва охраната да ти отвори, вървиш по пътеката, отваряш вратата и бинго. – обясни ми хапливо и всмукна от дебелата си цигара.
- Мисля да тръгвам. Беше грешка да идвам тук, извинявам се.
- Седни. – каза строго и ми посочи мястото срещу нея. Въздъхнах и отидох при нея в дневната. Седнах на дивана от другата страна и запалих цигара, прокарвайки пръсти през косата ми.
ŞİMDİ OKUDUĞUN
Besa e Djavo ("Да обичаш врага" №2)
RomantizmКак си паднал от небето, ти, Деннице, сине на зората! Как си отсечен до земята, ти, който поваляше народите? Исая 24:12 Съществуват два принципа, които никога не се нарушават: Беса и Канун Беса - клетва Канун - обичайно право, почиващо на принципа...
