Besa e Djavo ("Да обичаш врага" №2)

Глава 17 - Обичам те, меченце!

ТАЗИ ГЛАВА Е ПО-СКОРО ФИЛЪР, НОООО НЯМАШЕ КАК, СЪРАТНИЦИ. 

НАДЯВАМ СЕ ДА ВИ ХАРЕСА И ДА С ПОСМЕЕТЕ НА МЪДРИТЕ СЕНТЕНЦИИ, КОИТО ПРЕОБЛАДАВАТ ТУК, ЗАЩОТО ТОРБАТА С ТЯХ Е ОТВОРЕНА ВЕЧЕ, ХД. 

АКО ГЛАВАТА ВИ Е ХАРЕСАЛА, ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО ТИНА И ДЖАВО ИМАТ МИЛИ СЕМЕЙНИ ОТНОШЕНИЯ И ТАКА КАКТО ДЖАВО Е "НЬЕН МУЖ", ХИХИ

ЕНИУЕЕЕЙ ЛОВВВ ЮЮЮЮЮ

ЕНДЖООООЙЙЙ

*Дорунтина*

Не спах тази нощ. Така и не можех да си избия онази сцена от пробната от главата ми и полудявах. Явно по някое време бях успяла да задремя, защото точно в седем и половина мама ме събуди и ме изпъди от леглото, за да се обличам и да се оправям и да слизам за закуска. Слязох долу, а те бяха отложили за малко полета си, за да могат да ме изпратят. Не че това ми беше първият учебен ден като студентка, но жената си спазваше традицията с лисването на вода за късмет и държеше да ме изпраща.

- Вълнуваш ли се, бабо?

- Бабо, отивам на лекции, не на тържество. Просто ще ни раздадат книжките и започват да ни преподават. Я, издържа до края, я не. А, и Йоана ме наплаши с този професор. – отвърнах равнодушно и избърсах устата си със салфетка.

- Я, се стегни малко. Нали искаше да учиш това?

- Аз още искам. Просто не съм на пет, за да се вълнувам за първия ми учебен ден.

- Аз, ако съм на твое място нямаше да се записвам пак. Видя се от първия път, че нищо не става. – Дритон изкоментира и това накара и мен, и мама, и баба да се вкопчим в него с поглед.

- Какво? Просто казвам.

- Ти недей коментира, защото след една седмица започваш училище, а не си си мръднал и пръста. Книгите прочете ли си?

- Казах ти, че Библията няма да я чета. Нито разбирам нещо от нея, нито нищо.

- Аз не помня да съм те питала дали искаш да я четеш или не. В задължителната литература ли е? Да. Значи, ще я четеш. Тина, имаш за задача утре да провериш до къде е стигнал и да го изпиташ.