Besa e Djavo ("Да обичаш врага" №2)

Глава 57 - Вина

Е, СЪРАТНИЦИ, КАКА ВИ Е ОТНОВО ТУК С НОВА ГЛАВА, КОЯТО Е ПО-ДЪЛГА ОТ ПРЕДХОДНИТЕ И СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА, А АКО Е ТАКА, ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО СЪМ ТВЪРДО РАЗОЧАРОВАНА ОТ ЖУРИТЕ В PZEМ, ЧЕ НЕ ИЗПРАТИХА BRESKVA НА ЕВРОВИЗИЯ. НИКОГА НЯМА ДА ИМ ГО ПРОСТЯ. НАЙ-ВЕЧЕ НА MARIJA ŠERIFOVIĆ. 

ЕНИУЕЕЕЕЙ ЛОВВВ ЮЮЮЮЮЮ

ЕНДЖОООЙЙЙ

*Стефан-Душан*

Не знам колко време се беше минало докато се успокоим и двамата, но така и не се пускахме. Нямаше да я пусна. Никога повече. Ако това значеше, че ще я държа далеч от опасности, то тогава ръцете ми никога нямаше да се отделят от нея. Нямаше дори и да си го помисля.

- Трябва да ти кажа нещо. – промълви едва-едва, а аз затворих очи, въздишайки с тъга. Знаех какво щеше да ми каже. Макар и да не подозираше, аз знаех.

- Знам. – прошепнах. – Знам, lutkice.

- Какво? Как? – гласът ѝ се пропука поради неумението ѝ да удържи емоцията си.

- Йоана ми каза снощи. След като Михайло ми звънна. – признах и погалих лицето ѝ.

- Какво? Тя ми обеща. – подсмърчаше, а очите ѝ отново се насълзиха. Избърсах едната търкулнала се сълза с палец с надеждата, че това ще спре и останалите, но това бе просто заблуда от моя страна.

- Тя постъпи правилно като ми каза, но защо ти не ми каза още веднага? Трябваше да ми кажеш. Ако ми беше казала нищо от това нямаше да се случва.

- Беше ме страх. – призна, а това беше последния отговор, който очаквах. – Беше ме страх да ти кажа защото знаех, че не искаш деца.

- Мамка му, Тина! – поклатих глава и прокарах ръка през косата си.

- Съжалявам. – проплака. – Просто бях толкова уплашена от това, че разбереш ли, ще ме оставиш или ще ме накараш да го махна, че предпочетох да го скрия от теб и сама да направя аборт. Просто...спомням си миналия път как полудя само от мисълта, че не сме се пазили и помислих, че...

- Никога нямаше да те оставя да се оправяш сама или да те накарам да го махнеш, ако ти самата не искаш.