Besa e Djavo ("Да обичаш врага" №2)

Глава 50 - Вина

ЗНАМ, ЗНАМ, ОТНОВО МЕ НЯМАШЕ АДСКИ ДЪЛГО ВРЕМЕ, НООО ВЕЧЕ СИ МИ ЗНАЕТЕ ОПРАВДАНИЯТА НАИЗУСТ. 

ТАЗИ ГЛАВА НЕ Е ОТ НАЙ-ДЪЛГИТЕ, НО НЯМАШЕ КАКВО ПОВЕЧЕ ДА РАЗВОДНЯВАМ В НЕЯ. 

ТА, ТАКА. 

НАДЯВАМ СЕ ГЛАВАТА ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА, ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО СЛЕД ДВЕ СЕДМИЦИ ТАЗИ КНИГА ЩЕ ВЛЕЗЕ В ТРЕТАТА СИ ГОДИНА НА СЪЩЕСТВУВАНЕ. ИСКА МИ СЕ ДА СЛОЖА "ХАХАХ", АМА ТО НЕ Е СМЕШНО. 

ЕНИУЕЕЕЕЕЙ, ЛОВВВ ЮЮЮ

ЕНДЖОЙЙЙ

*Дорунтина*

Въпреки, че го усещах, не мисля, че бях психически подготвена да видя двете черти на теста. Може би това звучеше крайно оптимистично от моя страна да се надявам, че неразположението ми и повръщането се дължаха на настинка или страничен ефект от това, че не ядях, за да може да сваля натрупаните килограми, но противно на очакваният ми и надеждите ми причината се оказа съвсем друга. Побърквах се. Идваше ми да заплача с глас, но някак си се възпирах, защото мама още не беше излязла и ако ме чуеше това щеше да повдигне прекалено много въпроси, на които не бях готова да отговоря. Не бях готова да призная на глас, пред майка ми особено, че бях достатъчно глупава да забременея толкова млада от мъж, който дори не искаше деца. А, исках да си го излея. Исках да споделя пред някого, дали щеше да ми олекне – не знаех, но ми се искаше да поговоря с някого. Но за жалост имаше един единствен човек, на когото можех да споделя и това беше Йоана. И тя щеше да ми каже колко съм глупава, но поне щеше да ми даде рамо, на което да поплача.

- Хайде, вдигни, вдигниии. – потропвах нервно с крак докато чаках Йоана да вдигне и това се случи точно преди да съм загубила търпение.

- Ало? – отвърна напевно, което подсказваше доброто ѝ настроение.

- Може ли-може ли да дойда у вас? Спешно е. – казах, прокарвайки ръка през устата си.

- Какво става? Звучиш разстроена. Всичко наред ли е?

- Не е за по телефона.

- Тина, плашиш ме. – чух тревогата в гласа ѝ. – Иначе, да, идвай. Само, че съм у Лука.