Besa e Djavo ("Да обичаш врага" №2)

Глава 39 - Tradhtar

Tradhtar - алб. предател

ЗДРАВЕЙТЕ, ЗДРАВЕЙТЕ, СКЪПИ УАТПАД СЪРАТНИЦИ! КАКА ВИ Е ТУК С НОВА И ГОЛЯМА ГЛАВА И СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА, ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО СТЕФАН ПОЛУДЯ, ХД.

ЕНИУЕЕЕЙ, ЛОВВ ЮЮЮ

ЕНДЖОООЙ

*Аделина*

Мразех болниците и в червата си. Мразех да обикалям пред операционната в очакване на новини, а сякаш това място се беше превърнало в наш втори дом. Цял ден бяхме тук, а още нямаше никакви новини за състоянието на Ардиан и това ме влудяваше, защото си нямах никаква представа как е, никой нищо не ни казваше. Бях се уморила да чувам „Все още не можем да ви кажем нищо, операцията е тежка, изгубил е много кръв, колегите правят каквото могат, всичко зависи от него." Исках просто да дойде момент, в който ще сме тук само по щастливи поводи, като например когато ни се раждат внучета и повече няма да ми се налага да мисля върху това кой ни предава и защо. Бог ми е свидетел, наистина се бях уморила вече. Точно затова и го молех да се откаже през цялото това време. И този път той се оказа в грешка. Не посегнаха първо на нас, а посегнаха на него. Дритон се беше разминал леко и утре щяха да го изпишат щом се събуди от упокойката, но Арди...за него можех само да се моля на Бог операцията да мине добре и всичко да бъде наред.

- Кафе? – вдигнах поглед и видях Вук да стои пред мен с две чаши димящо кафе в ръцете си.

- Благодаря. – промълвих и взех едната. Отпих от горещото силно, черно кафе и дръпнах от цигарата си.

- Мога ли да ти правя компания?

- Пейката не е моя, можеш да седнеш и без да ме питаш.

- Може да искаш да си сама, знам ли.

- Седни, моля те.

Вукашин въздъхна и седна на пейката на респективно разстояние от мен.

- Съжалявам.

- Само и ти не ми го казвай, умолявам те. Уморих се да го чувам.

- Съж – тръгна да казва отново, но се усети и се спря. – Извинявай.

- Това е по-добре. – отпих нова глътка от кафето си. Мразех и болничното кафе, но пак беше по-добре от нищо.