Besa e Djavo ("Да обичаш врага" №2)

Глава 18 - Искам да те опозная

МАЛКО КЪСЕН ЪПДЕЙТ, СЪРАТНИЦИ, НО СЕ НАДЯВЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА

АКО Е ТАКА, ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО ТИНА ЩЕШЕ ДА ФРАСНЕ СТЕФИ, ХД. 

ЕНИУЕЕЕЕЙ, ЛОВВВ ЮЮЮЮЮЮ

ЕНДЖОООООЙЙЙ

*Дорунтина*

Остатъкът от деня мина спокойно. Издържах до края лекциите, обядвахме с колегите, Стефан също дойде, след това влязохме за още един час и ни пуснаха. Стефан ме прибра вкъщи, а баба и дядо вече бяха там, Йоана бе с мен и се усамотихме отвън, откарвайки няколко часа в разговор на по кафе.

Тя си тръгна малко преди вечеря и се чух с нашите. Колкото и да не искаха им се бе наложило да останат още един ден в Женева, което означаваше, че щях да прекарам още време сама, със Стефан и компания.

Баба и дядо си бяха легнали отдавна и сега долу бяхме останали само ние двамата и бутилка вино. Не говорехме, обаче, а просто си мълчахме и аз уж гледах предаването докато той седеше с празен поглед отправен към телевизора. Исках да говоря с него, да го опозная поне малко, но той се беше затворил в собствената си глава, а аз не умеех да влизам в чужди съзнания.

- Защо си такъв? – така и не успях да запазя мълчание и се обърнах към него, а той вдигна объркан поглед. Да, все още си на Земята, добре дошъл.

- Какъв съм?

- Тих. Отнесен. Преди беше някак по-весел, говореше повече. Сега непрестанно си намръщен и замислен.

- Не е вярно. – отвърна с половин уста и все така стоеше със скръстени ръце и очите му се рееха в нещото, което само той си знаеше какво е.

- Дори сега не си тук. Какво ще ти стане ако оставиш някого да стигне до теб?

- Защо ти е изобщо да стигаш до мен?

- Защото искам да науча нещо за теб. Няма да те изям ако споделиш.

- Не ти трябва да знаеш каквото и да е. – отряза ме за пореден път.

- Защо ти е трудно да повярваш, че някой иска да бъде близък с теб? – извърнах се към него, раздразнена от безразличието му.

- Искаш да бъдеш близка с мен? Защо? – въпросът ми го свари неподготвен или поне на мен така ми се стори, тъй като не съумя да прикрие изненадата си навреме. И от това чак ме заболя, защото подозрението изпълни очите му на мига. Този мъж криеше ада в останките от сърцето си и сините ириси засвидетелстваха мисълта ми в момента, в който крепостната стена отново се спусна в тях.