Под един покрив/Under the same roof/{EXO SEHUN}/♕

I глава Всичко се срина

Лиса...това е името ми.На 17 години съм,а светът ми се срина пред очите ми...как да го поправя?Защо нямаме втори шанс?Защо не можем да върнем времето?Искам да върна времето...И да-ще плача,защото сълзите вече са нещо,с което съм свикнала.

*ретроспекция*

-Таткооо!-В момента в който баща ѝ изпусна кутийката с хапчетата на земята и се свлече,Лиса и майка ѝ отидоха да му помогнат.-Татко!Събу ди се!

-Обади се на 911 Лиса!

-Да.-Ръцете на Лиса трепереха от притеснение.

-Скъпи,събу ди се!Отвори очи!

-Ало?Баща ми припадна туко-що,а той има сериозни проблеми със сърцето.Моля ви побързайте!Адреса е...-Тя обясни къде да дойде линейката и отиде за чаша вода.-Мамо,наплискай лицето му.

След около десетина минути пристигна и линейката и веднага откараха баща ѝ към болницата,заедно с тях,които се качиха също.

В спешното отделение минутите изтичаха като часове..толкова бавно.Лиса не можеше да седи на едно място и постоянно крачеше напред-назад,гризейки леко нокътят на палеца си.След като операцията приключи,докторите излязоха.

-Съпругата на мъжът?

-Аз съм!-Майката на Лиса веднага стана от мястото си и отиде при доктора.

-Съжалявам,че трябва да ви съобщи такава новина,но мъжът ви не издържа.

-О,не..Айгу...-Майка ѝ започна да диша тежко и краката ѝ не я държаха.Тя се свлече на земята плачейки.-Йебоо..нее!Лъжете,нали?Кажете ми,че не е вярно.

-Омма!-Лиса прегърна майка си,като се опита да сдържа поне малко сълзите си,за да я утеши.-Не плачи,мамо!Всичко ще е наред.-Лиса успя да не плаче пред майка си,за да не я разстройва.

На следващия ден те бяха организирали погребението.Не дойдоха много хора,а само роднини и близки приятели.Всички отдаваха съболезнованието си.лелята на Лиса не беше особено разстроена,което ядоса Лиса.

-Как е възможно да си толкова безсърдечна,за да не пролееш и сълза за баща ми?Той бе твой брат.-Лиса попита леля си насаме ,след като всички си тръгнаха.

-Коя си ти,че да ми държиш сметка,момиче?!Само беше в тежест на баща си!Заради теб се е разболял!Ако ще критикуваш някого,нека да си ти.-Леля ѝ напусна стаята,където бяха цял ден посрещайки опечалените.Тя падна на земята и се замисли колко му е било трудно да я отгледа,а тя винаги се караше с него и спореше.Вече не можеше да сдържа сълзите си,но поне сега никой не можеше и да я види.Сълзите се стичаха по бузите ѝ,а когато очите ѝ пресъхнаха,остана само празното място в сърцето,за което не подозираше,че баща ѝ е заемал.