*От името на Сехун*
Тя избяга.Разбира се,че ще го направи,но нали каза,че и тя се е влюбила в мен.Защо трябва да е толкова сложно?!
*От името на Лиса*
Мама влезе в стаята и ме видя,че плача.
-Лиса?
-Остави ме!-Казах,а лицето ми бе закрито с възглавници.
-Лиса,успокой се.Всичко ще се нареди,а и Сехун не е толкова лошо момче.Дори може да го харесаш.
-Проблема е,че...нямаш си представа колко е объркан живота ми.
-Напротив.Когато изгубих баща ти,аз просто не знаех какво да правя.Как да се държа?Останах сама само с теб и трябваше да съм силна.И моя живот се обърка Лиса,но ти също нямаш представа.Мислиш ли,че искам да живеем тук?Не!Не искам да съм длъжна на никого,но го направих за теб.-Мама ми каза,но без да ми се развиква или кара,след което излезе и ме остави.
Добре,Лиса..Милси!Как ще се справя с това.Какво ще правя с Хоши.В един клас ме и няма как да го избягвам постоянно.Трябва да говоря с него.Но кога?И какво да му кажа?Ами,Боми.Тя е влюбена в Сехун,и ако разбере,че с него трябва да се оженим...Как да ѝ обясня?
-Какво?!-Хоши извика,след като му разказах цялата история на едно кафене.
-Е,сега знаеш всичко.
-Значи,онази къща,в която те виждах да се прибираш е била...НА СЕХУН?!
-Да,точно така.Разбираш и,че трябва да се омъжа за него.
-Не!Това вече не го разбирам.Харесваш ли го?
-Да.
-А той теб?
-Не знам.
-Как ще се омъжваш за него.Та той е..СЕХУН!Той е егоистичен,самодоволен,себичен,надут и...
-Разбрах.Нямам избор.Пък и вече не знам,дали го харесвам.Е,исках да изясня това.а за целувката онзи ден-нека просто да я забравим.
-Аз не мога да забрави,Лиса.Аз..харесвам те от дълго време.Не искам да забравя това чувство,което ме правеше щастлив да ходя на училище,защото знаех,че ще те видя.
-Хоши,моля те.Винаги сме били най-добри приятели,и да,признавам ти,че те харесвах за определено време,но това премина.Не е правилно.Не стига,че ще нараня и Боми,когато научи за уредения брак.Съжалявам.-събрах си нещата и станах.
VOCÊ ESTÁ LENDO
Под един покрив/Under the same roof/{EXO SEHUN}/♕
RomanceКогато бащата на Лиса(Apink's Na-eun)умира,леля ѝ,която е ужасно зла наследява къщата.Тя не им позволява да живеят там и ги пъди на улицата.Майката на Лиса няма друг избор освен да се обади на най-добрата си приятелка още от детството и да я помоли...