*От името на автора*
Боми и Лухюн се сближаваха все повече и повече.Той се правеше,че не знае за нея и Хоши е началото,но не след дълго те станаха явни.
Хоши чакаше Боми след училище,което вече се бе превърнало в нормалност.
-Здравей!
-Хей!-тя го поздрави,а той я гушна,целувайки я по бузата.
Лухюн наблюдаваше отстрани без да казва нищо.Може би се примиряваше с нещата...или не.
-Е,Лухюн,ние тръгваме.-Хоши хвана Боми за ръка.Тя му махна и се усмихна леко.Той също реши да се прибира,тъй като нямаше какво друго да прави.
-Сехун!Помощ!-Сехун чу Лиса да се провиква от кухнята.
-Какво има...?Пхахаххаха!!!-видя Лиса да се протяга към най-горния рафт,а една купа беше върху главата й.-Как стана това?-той отиде и махна купата.
-Опитах се да взема формичките за бисквитки,но бяха на много високо.
-Затова ли съм 1,83?Да ти подавам формичките?-той ги взе и й ги даде.
-Ще ти направя нещо вкусно.
-Нима,ти?!Не можеш да готвиш.-Сехун започна да я дразни,а тя започна да си върши работата,опитвайки се да го игнорира.
-Не е вярно.-тогава той я гушна и облегна глава на рамото ѝ.-Но ги направи шоколадови.-засмя се и я остави да се оправя.
Лиса бързо се справи с вкусните бисквитки.Остави ги да изстинат малко,след което ги изсипа в една купа и отиде с нея при Сехун,който гледаше телевизия на дивана.Тя седна до него и му подаде бисквитка в устата.Той инстинктивно си отхапа,а после я погледна с големи опулени очи.
-Вкусно е!Не мога да повярвам...
-Яа!Казах ти,че мога да готвя.
-Дай ми още една.-тя тръгна да му дава,но след това сама я изяде.
-Хей.Ще играем нечестно ли?-той взе купата и започна да ги изяжда една по една.
-Не може така.Върни ги тук.-спряха да се закачат и той я погледна сериозно,а тя му отвърна със същото.-Какво има?-попита го.
-Напоследък...не си ли по-гладна,не ти ли е лошо?
-Не,защо?
-Просто питам.
-Сехун,кажи ми,какво има?
-Ами...обещай да не ми се сърдиш.
![](https://img.wattpad.com/cover/54536083-288-k986335.jpg)
ESTÁS LEYENDO
Под един покрив/Under the same roof/{EXO SEHUN}/♕
RomanceКогато бащата на Лиса(Apink's Na-eun)умира,леля ѝ,която е ужасно зла наследява къщата.Тя не им позволява да живеят там и ги пъди на улицата.Майката на Лиса няма друг избор освен да се обади на най-добрата си приятелка още от детството и да я помоли...