Под един покрив/Under the same roof/{EXO SEHUN}/♕

XX глава Районното

*От името на Лиса*

Сега какво?Две чертички!Две чертички?!!!Вървях из кухнята и гризях ноктите си до дъно.

-Ох!-усетих как ноктите свършиха и си захапах пръста.

-Лиса,успокой се...това е просто...е това е бебе.-Боми звучеше по-притеснена и от мен,но се опитваше да ме успокои.-Бебе..бебе..това е...БОЖЕ МОЙ„ТОВА Е БЕБЕ!!-както си шепнеше под носа избухна.

-Знам!Оттокаджи?!/Какво да правим?/Оттокеее!/Какво да правя/-Захленчих.

-Дръж се.Ще измислим нещо,но...трябва да решиш колкото се може по-скоро дали ще го задържиш или не.

-Не искам дете!Аз не съм готова за това!

-Тогава какво..?Ще го махнеш ли?

-Не знам...-седнах на масата и облегнах главата си върху ръцете,а пръстите ми бяха заплетени в косите.-Сехун...само той е виновен за това!Трябва да оправи някак тази грешка!Няма да го родя!

-Поговори с него...?-предложи Боми.

-Няма начин.Вече реших какво да правя.

-Ще го махнеш ли?

-Да,само трябва да намерим лекар,който да извърши процедурата.

-Лиса,питам те за последен път-сигурна ли си?

-За последен път ти казвам-да!-наистина не бях готова,затова исках да го махна.Тогава на вратата се звънна.

-Кой ли е?-Боми отвори и след това чух само нейният ядосан глас-Махай се от тук!

-Кой е?-показах се и видях Сехун.

-Лиса!-той най-нахално влезе и ме задърпа навън.

-Яа!Пусни ме!-отскубнах се от ръката му и го погледнах право в очите.

-Защо избяга?!Знаеш ли колко се изплаших за теб и накрая се сетих за това място.Търсих те навсякъде!

-А защо да оставам при теб?!Помолих те да си тръгна,но ти...ми отказа...-не исках да му обяснявам защо съм си тръгнала.-Какво искаш още?-успокоих тонът си.-Не ти ли стигна?Или искаш още...?

-Лиса,моля те,не говори така.Аз наистина съжалявам.

-Няма за какво да се извиняваш,но просто...не мислех,че би стигнал толкова далеч.-скръстих ръце пред себе си и се завъртях,но той хвана ръката ми и ме обърна,прегръщайки ме.Тази прегръдка...щеше ми се да остана в нея,но не можех.-Пусни ме!Остави ме намира и не се появявай пред очите ми повече!-погледнах към ръката му,на която стоеше брачната му халка,след което погледнах към моята.Измъкнах я от пръста си и я хвърлих.-Задръж си я!За мен вече...не значи нищо,освен...лош спомен за провалена връзка.