Когато бащата на Лиса(Apink's Na-eun)умира,леля ѝ,която е ужасно зла наследява къщата.Тя не им позволява да живеят там и ги пъди на улицата.Майката на Лиса няма друг избор освен да се обади на най-добрата си приятелка още от детството и да я помоли...
1.Плача,че приключих с тази история,но мисля,че е добра да ги оставим да си живеят без наше присъствие.
2.Някой забеляза ли,че когато качих първите две глави Хоши трябваше да бъде игран от друг член на SEVENTEEN-Джошуа.
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
Но накрая реших да го заменя с Хоши.(извинявай,Джошуа оппа ㅠㅠ)
3.Боми трябваше да завърши с Лухюн,а не с Хоши.С Хоши щяха да си останат най-добри приятели,но тя щеше да замине с Лухюн за Япония.
4.Първоначално смятах да оставя Лиса да роди и да гледа детето тайно от Сехун и чак след години те да се съберат отново и той да види как детето е пораснало.
5.В началото Лиса трябваше не да се ожени за Сехун,а за Хоши,по същите причини с компанията.Хоши щеше да я помоли като най-добра приятелка да му направи тази услуга.(Щеше да е доста трудно за Сехун да си върне Лиса)
6.Не го написах в главата,но ще кръстят дъщерята на Сехун и Лиса-Бора.
Това са някой неща,които трябваше да се случат и щяха да променят тотално сюжета на историята,но мисля,че е добре така както си е сега.Сега е време за писмото ми:
„Скъпи читатели,
не съм писала тези неща за други истории,но виждам,че много харесвате тази и за мен също е важна.(щом е важна за вас :))Наистина не очаквах толкова хора да я харесат,когато започнах да публикувам първите глави.Беше само като някаква идея в главата ми и накрая реших да опитам.Изобщо не се бях постарала да измисля интересен сюжет или нещо подобно,но когато толкова хора започнаха да я четат,вдъхновението дойде само.(сега наистина плача)Много обичах да пиша за тези двамата,но мисля,че ще приключа до тук.Мисля,че и вие разбрахте какви са техните персонажи,колко се обичат и...колко хубаво да имаш такъв човек до себе си.Благодаря ви!Вие сте моето вдъхновение!Пиша не само,заради себе си,но и за вас.Понякога си мисля...Дано да харесат тази глава!О не,не стана интересно!Дано да не останат разочаровани!Много се радвам,че подкрепяхте историята ми и отделихте толкова време,защото това е най-важното нещо за мен-трудът ми бе оценен благодарение на вас.Обичам ви!Надявам се,че бихте прочели и други мои книги,дори и ако някой бъдещи от тях да не са фанфикшъни.Отново:благодаря,благодаря,понякога съжалявам и наистина,наистина,,,ще се разплача! :) Кажете „Чао" на всички прекрасни герой от „Под един покрив" и приятно четене на другите ви любими истории,от които и да е автори.Хубаво да им кажете,ако това което пишат ви харесва,защото за мен това бе стимул да пиша.Моля ви да стимулирате така и останалите,които обичат да творят :)"
