Под един покрив/Under the same roof/{EXO SEHUN}/♕

X глава Ревността надделя

*От името на Лиса*

Ето ме..в стаята на Сехун,опитвайки се да му набия формулите по математика,в главата.

-Сега разбра ли?-попитах за десети път.

-Ако ми обясниш ощее веднъж-помоли ме за ПОРЕДЕН ПЪТ с пръст във въздуха.

Ще го фрасна с тигана по главата този!!!

-Добре,последен път.Когато x и y....

*От името на Сехун*

Лиса ми дрънкаше глупости на главата,а аз не й обръщах внимание.Мислех за много по-важни неща от МАТЕМАТИКА.

-ОХ!-усетих как нещо тежко ме удари по главата.-Какво правиш?!-оказа се учебника...разбира се.Кое може да е по-тежко от някой учебник по математика?-Яа!Не знаеш ли,че ако ме удряш,мозъчните ми клетки ще умрат.

-И без това не ги използваш.Няма да е голяма загуба.

-Яа...айшш..-Реших да спра да споря и този път наистина да я слушах,но погледа ми слизаше към устните ѝ и не можех да се концентрирам.

"Учехме" цяла Неделя и наистина ми помогна.Успях да запомня някой неща по история и английски,и дори многооо малко по математика.Може би ще се стегна с още няколко урока.

Вече беше късно и тя беше заспала на масата.Много беше сладка като спи...доближих се до нея и леко допрях устните си до нейните.Само от тези лек допир,цялото ми сърце се разтуптя и не можех да дишам,за това се отдръпнах.

-Сехун..-тя промърмори-не ме оставяй..

-Няма.-усмихнах се.Не знаех,дали беше обикновен сън,или наистина не искаше да я оставям,но нямаше да го направя.Колкото и студено да се държах с нея.

*От името на Лиса*

Отворих очи и какво да видя.Сехун и аз бяхме легнали един до друг на земята,а главата ми бе подпряна на ръката му.Той спеше.Не исках да знам как сме се озовали в тази поза.Станах и го завих с одеялото му.Той дори не усетих кога съм си тръгнала.

*От името на Боми*

Бе понеделник и Лиса и Хоши пристигнаха заедно,както обикновено.Те си говореха за нещо,а когато ме забелязаха,ме включиха в разговора.Но аз не им обръщах много внимание,защото исках да разбера от кой е онази валентикна.Дали е била от Сехунн??!!Мина почти месец от тогава и все още се чудя.