*От името на Лиса*
Днес бе..денят.Не знам,защо се притеснявам толкова много,но не мога да спра да си представям как това ще се превърне в един голям провал.Голям си песимист,ЛИСА!Нищо няма да стане.Ще кажем „да„ по глупавия олтар и ще...Тогава се сетих,че ще трябва да се целунем.УЖАС!!!Е,това нямаше да е първата ни целувка.Спомних си когато той ме целуна,след като избягах от разговора ни относно този брак.Онази нощ не се бях замисляла,но сега...Защо ли ме целуна?
-Лиса!-майка ми извика,разсейвайки ме от задълбочените ми мисли.-Трябва да ти направим прическата,след което да се преоблечеш.
-О,да.
-Побързай!-Аз изтичах в малката гримьорна,която се намираше зад залата.
Седнах на един стол и една фризьорка започна да ми прави косата.Беше нещо обикновено и нежно.Косата ми се спускаше на букли,а в нея имах една диадема,но без да прехващам бретона си(който всъщност вече се бе слял с косата).След това ме гримираха и стана време да облека роклята.Въпреки,че имаше още час и половина до церемонията.отидох в съблекалнята и извадих тоалета си:красивата рокля и още по-прекрасните обувки.А на шкафа стоеше една кутийка с гривна.Тя бе от Боми.
*ретроспекция*
-Боми,трябва да поговорим.-казах сериозно след като свършихме училище.
-Какво има?
-Ами...аз..със Сехун..Ние-тогава тя ме прекъсна.
-Ще се жените?-От къде знаеше?!
-От къде..
-Хоши ми каза.-Боми се усмихна,но по очите ѝ можех да разбера,че е тъжна.
-Съжалявам,знам,че го харесваше,но просто не знаех как да ти кажа.
-Разбирам те.И знам,че е уреден брак,но се надявам да си щастлива.-Тя извади една кутийка от раницата си.
-Какво е това?
-Сватбения ви подарък.давам ти го по-рано,но просто аз няма да присъствам на сватбата ви.
-Но..Боми.
-Добре съм.Честно.-Боми просо се обърна и си тръгна.Когато отворих кутийката,там имаше една прекрасна гривна.Толкова нежна,сребърна,блестяща гривна.
Стана ми ужасно гадно за Боми,но нищо не можех да сторя.Ако можех щях.
*край на ретроспекцията*
YOU ARE READING
Под един покрив/Under the same roof/{EXO SEHUN}/♕
RomanceКогато бащата на Лиса(Apink's Na-eun)умира,леля ѝ,която е ужасно зла наследява къщата.Тя не им позволява да живеят там и ги пъди на улицата.Майката на Лиса няма друг избор освен да се обади на най-добрата си приятелка още от детството и да я помоли...
