XXII глава Колежани

733 58 4
                                    

Първи ден в Колежа.Ново начало.Боми и Лиса вече живееха заедно в квартирата си.Те официално щяха да започнат колежанския си живот.И,разбира се,без скучните униформи,а техния собствен стил.

-Готови ли сме?-усмихна се Боми.

-Напълно готови!-засмя се Ли са,след което те тръгнаха от тях.

Скоро бяха стигнали до училище,но имаха различни програми и в първите си часове щяха да бъдат разделени.

-Късмет!

-Късмет и на теб!-Боми и Лиса се прегърнаха и се разделиха в коридора на училището.

*От името на Лиса*

Запътих се към стаята,в която трябваше да караме първия си час.Щеше да е някаква лекция за статиите.Влязох и госпожата все още я нямаше,а учениците се бяха разпръснали на групички и си говореха.Много лошо,защото сега с кой ще се сприятеля.

-Хей,как сте?-отидох при учениците на долните чинове(на по долната стълба на стаята).Щях да седна,но те тотално ме игнорираха и реших да опитам с другата групичка.Опитах с всички,но до един ме отхвърлиха и се седнах сама.Извадих си тетрадката и телефона.Започнах да разглеждам нещо.

-Здравейте,ученици!-една мила госпожа влезе и ни посрещна.Всички ѝ се усмихваха.Изглежда,че е с добра репутация тук.-Така,заемете местата си и да проверим има ли отсъстващи.-тя започна да изчита имената ни.Тогава стигна до моето и аз вдигнах ръка.

-Юн Бора?-тя се огледа.-Юн Бора?!Явно я ня..

-ТУК СЪМ,кучки!-някой блъсна вратата с крак и нахълта с гръм и трясък.Тя изкрещя,вдигайки ръката си във въздуха,сякаш изобщо не ѝ пукаше.

Тя изкрещя,вдигайки ръката си във въздуха,сякаш изобщо не ѝ пукаше

¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.

Носеше черни очила,беше облечена с черен клин и късо бюстие.Изглеждаше като облечена за дискотеката или,че е местната дилърка на кокаин.

-Как смеете да нахълтвате така?

-Тихо,лелче.Ще ни преподавате или ще ни четете конско.-Тя свали очилата си и започна да оглежда учениците.-Кифли,курви,геймъри,плейбои-започна да ги посочва и описва,а всички я гледаха потресено,след което спря погледа си върху мен.Аз се стреснах и хлъцнах.-Тии...ти си нормална.-тя се усмихна и седна до мен.

Под един покрив/Under the same roof/{EXO SEHUN}/♕Donde viven las historias. Descúbrelo ahora