Charlotte Queen (The bad boy saw me naked)

Proluge-Let me guess, you are the new girl?

-Слез долу, Шарлът!-извика майка ми от първия етаж. Недоволно изръмжах, затворих лаптопа си и натиснах дръжката на вратата.
-Какво?-попитах тъпо и нацупено. Усмихнатата ми майка ми подаде кошница, пълна с мъфини, давайки ми следните инструкции:
1.Занасям я на съседите
2.Държа се добре с тях
3.Сприятелявам се с децата им.
Въздъхнах и поех кошницата в ръка. Обух гуменките си и закрачих по зелената ливада. Пресякох улицата, преличах пътеката им направена от мрамор и потропах на вратата.
-Коя си ти?-попита очуденото малко момченце, което ми отвори вратата.
-Аз съм Чарли, съседката.-усмихнах се мило, подавайки кошницата с мъфините.
-Аз съм Джош.-представи се малчугана, захапвайки един мъфин.
-Джош, колко пъти съм ти казвал да не отваряш на непознати?-извика мъжки глас зад него. Щом момчето престъпи напред, очудваме се изписа на лицето му.-Коя си ти и какво искаш?
-Аз съм новата съседка, живея отсреща. Ако имаш нужда от нещо, просто почукай.-казах бързо, както беше наредила майка ми.-Донесох тези.
-Блгаодаря, но ние можем да се справим сами.-каза тъмнокосото момче, чието име не знаех и затръшна вратата под носа ми.

Прибрах се в къщи, игнорирайки въпросите на майка ми. Трябваше да се подготвя за първия учебен ден. Не знаех какво да облека, не исках да се набивам на очи.
Извадих едни черни дънки, скъсани на колената, сива тениска с паднало рамо и едни сиви конверс. Оставих ги на стола пред себе си и бързо се мушнах под леглото, надявайки се утре да видя отново тъмнокосото момче.

***

Алармата ми ме събуди. Станах ентосиазирано и дръпнах завесата, която разкриваше съседния прозорец.
Влязох в банята, извърших сутрешните си процедури и си взех бърз душ. Върнах се обратно в стаята си и започнах да се обличам. Развързаха косата си и започнах да я срешвам. Застанах пред огледалото, оглеждайки се. Косата ми бе права, спускаше се по ръменете ми. Замислих се дали да не си сложа грим? Може би съвсем малко спирала.
Вече бях напълно готова,за това реших да тръгвам. Беше 08:00, а часовете започваха след 20 минути.
Майка ми отдавна бе заминала за работа, а баща ми работеше в Германия.
Заключих къщата и се качих в Ауди с7цата си, потегляйки с мръсна газ към училището.
Щом пристигнах,започнах да търся място за паркиране. Имаше само едно, а до него бе паркирано черно Порше панамера. Въздъхнах и взех чантата си. Слязох бавно от колата и сложих слънчевите си очила. На път към входа за училище някакво момче ме заговори.
-Здравей!-засмя се, подавайки ръката си.-Казвам се Саймън, капитан на отбора по ръгби.
-Аз съм Чарли.-засмях се, разклащайки ръката му.
-Нека позная, ти си новото момиче?
-Много ли си личи?-попитах засрамено.
-О, не се притеснявай! Нищо такова, просто никой друг освен Зейн, Хари, Луи, Найл, Лиъм и мен не кара хубава кола.-засмя се шумно, отваряйки входната врата на училището.-Първо си помислих, че е някой нов пич, но после се изнадох.
-Каква кола караш?-попитах, очаквайки отговор.
-G class-a.-засмя се.-Е, надявам се да се видим пак Чарли, също се надявам и да запишеш химия.
-Чао!-казах засмяно и влязох при канцеларката, за да си взема програмата.
Докато жената изготвяше програмата ми, седях на един стол и гледах всички, които идваха и си заминаваха. Жената се прокашля, подавайки ми листчето и аз и благодарих. Отчаяно търсех кабинета по музика, защото това беше втория ми час, докато не се блъснах в някого. Оу. Май загазих.
-Ъ извинявай?-попита с повдигната вежда и отворена уста момиче, облечено в много къса рокля, високи токчета и модел най-новата чанта.-Какво си ме зяпнала, загубенячке?
-Ей.-казах заплашително-Внимавай как ми говориш.
-Моля?-попита и се засмя.-Мога да направя живота ти ад!
-Предпочитания за болница имаш ли?-попитах с повдигната вежда, изпуквайки пръстите си. Започнах да вървя към нея, но тя видимо се напрегна и отстъпи.
-Пак ще се видим.-отметна косата си и изчезна. Отдъхнах си. Тази такъика винаги работеше, благодаря на Логан, че ме научи на нея.
***
Излязох от училището и се забързах към колата ми. Харесваха ми учениците, с изключение на онази заплашителна кучка. Беше прекалено надута.
-Еййй!-извика ми някой строго, чак да ме срещне.-Какво правиш тук?
Обърнах се бавно към източинака на звука, осъзнавайки че това е момчето от вчера, съседа.
-Паркирах тук?-попитах обратно, а той се удари по челото и влезе в поршето. Вдигнах ръмене и се качих в аудито. Черната кола до мен потегли бързо,давайки повод на крака ми да натисне педала. Изпреварих го и отпраших към една поляна. Видях я и запомних пътя,още от момента, в който се нанесохме.
***
Лежах на тревата,гледайки синьото небе. Лек ветрец подухваше, а звук от паркиране на кола наруши спокойствието ми.

***********
Здравейте! Изключително много се надявам да ви е харесал пролога, коментирайте ххх
-Ани