Седях с чаша чай в ръката си, гледайки през прозореца. Навън валеше. Толкова ми писна от всичко, имам нужда да изкарам всичките си нерви. Но уви нямах никаква енергия, а толкова ми се ходеше на Street fight. Станах от стола, на който бях седнала и влязох в стаята си, търсейки отчаяно пакетчето с анфетамини. И ето го и него. Изсипаха малко количество и направих две линии. След като бялата отрова навлезе в носа ми, бях спокойна. Сега само трябваше да се преоблека.
****
-Ти трябва да си Чарли?-попита някакво момче, с зелени очи. Не бяха като на Хари, но леле.
-Да?-казах ентусиазирано.
-Това е печалбата ти.-подаде ми плика с парите, след което се засмя.
-Ти си нов, нали?-попитах, а той кимна два три пъти с глава.-Ще те посъветвам нещо....?
-Джо.
-Е Джо, знай че тук няма да оцелееш, така че пази се.-засмях се и нарамих сака си, чакали момчето да не последва.
-Какво имаш впредвид?-повика той, а стъпките му отекнаха след мен. Усмихнах се доволно и го погледнах.
-Ами да кажем, че момичетата тук идват с приятелите си, които пък са доста ревниви.-засмях се-Но спокойно, повечето не струват.
-Да, например като онзи Зейн.-стисна челюст, а аз повдигнах вежди.
-Зейн ли?-извиках.-С кого е бил?
-Ами с едно момиче.-каза объркано той.
-Име.-казах бързо, а Джо се замисли.
-Мисля, че се казваше Клеър.-каза протеснено. Клеър.. Не се сещам по дяволите
-Съжалявам, държа се странно.-засмях се.
-Свикнал съм.-повдигна ръмене и се засмя, а аз му помагах за чао.***
Клеър ли? Какво по дяволите? Коя е тази сега? По-важното е защо е на ринга? Ще накарам да ми уредят мач с нея! Решено е!
Въздъхнах раздразнено и погледнах към колата си. Искам нова. Имах 20 000 долъра, но те нямаха да стигнат. Стиснах челюст. Трябваше да я продам или просто да отида в някое казино.. Или да спечеля още две или три битки. Въздъхнах отегчено,отново и влязох в колата си. Трябваше да мина през магазина, тъй като нямах нищо за хапване.
Щом паркирах отпред, взех количка и влязох в магазина. Взех първо плодове и зеленчуци, после малко паста, месо, млечни продукти, някакви вредни запасиза около поне седмица и се запътих към касата. Гледах право напред, водейки огромна битка със себе си да си купя ли сладолед.
Но лошата част победи и аз трябваше да взема прекрасното изкушение, наречено ментов сладолед. Сложих няколко кутии в количката и се запътих на касата, където трябваше да разтоваря всичко. Беше толкова досадно. А касиерката се бавеше толкова много. Дъвчеше дъвката си с отворена уста и от време на време въртеше очи. Косата и бе хваната на плитка, а униформата и бе изцапана с кафе. Това корени ли бяха? Прекрасно, руса с избили корени. От кога станах толкова взискателна към хората?
YOU ARE READING
Charlotte Queen (The bad boy saw me naked)
FanfictionВ училищнтната анархия не беше лесно да се впишеш. Е, за щастие съседът ми се оказа техен крал. А аз? Аз станах кралица. Кого заблуждавам? След като се преместих, единственото, което ме държеше при така наречените кралски особи беше колата ми. Док...