Charlotte Queen (The bad boy saw me naked)

Chapter 24-Hello everyone.

Седях с чаша чай в ръката си, гледайки през прозореца. Навън валеше. Толкова ми писна от всичко, имам нужда да изкарам всичките си нерви. Но уви нямах никаква енергия, а толкова ми се ходеше на Street fight. Станах от стола, на който бях седнала и влязох в стаята си, търсейки отчаяно пакетчето с анфетамини. И ето го и него. Изсипаха малко количество и направих две линии. След като бялата отрова навлезе в носа ми, бях спокойна. Сега само трябваше да се преоблека.

****
-Ти трябва да си Чарли?-попита някакво момче, с зелени очи. Не бяха като на Хари, но леле.
-Да?-казах ентусиазирано.
-Това е печалбата ти.-подаде ми плика с парите, след което се засмя.
-Ти си нов, нали?-попитах, а той кимна два три пъти с глава.-Ще те посъветвам нещо....?
-Джо.
-Е Джо, знай че тук няма да оцелееш, така че пази се.-засмях се и нарамих сака си, чакали момчето да не последва.
-Какво имаш впредвид?-повика той, а стъпките му отекнаха след мен. Усмихнах се доволно и го погледнах.
-Ами да кажем, че момичетата тук идват с приятелите си, които пък са доста ревниви.-засмях се-Но спокойно, повечето не струват.
-Да, например като онзи Зейн.-стисна челюст, а аз повдигнах вежди.
-Зейн ли?-извиках.-С кого е бил?
-Ами с едно момиче.-каза объркано той.
-Име.-казах бързо, а Джо се замисли.
-Мисля, че се казваше Клеър.-каза протеснено. Клеър.. Не се сещам по дяволите
-Съжалявам, държа се странно.-засмях се.
-Свикнал съм.-повдигна ръмене и се засмя, а аз му помагах за чао.

***

Клеър ли? Какво по дяволите? Коя е тази сега? По-важното е защо е на ринга? Ще накарам да ми уредят мач с нея! Решено е!
Въздъхнах раздразнено и погледнах към колата си. Искам нова. Имах 20 000 долъра, но те нямаха да стигнат. Стиснах челюст. Трябваше да я продам или просто да отида в някое казино.. Или да спечеля още две или три битки. Въздъхнах отегчено,отново и влязох в колата си. Трябваше да мина през магазина, тъй като нямах нищо за хапване.
Щом паркирах отпред, взех количка и влязох в магазина. Взех първо плодове и зеленчуци, после малко паста, месо, млечни продукти, някакви вредни запасиза около поне седмица и се запътих към касата. Гледах право напред, водейки огромна битка със себе си да си купя ли сладолед.
Но лошата част победи и аз трябваше да взема прекрасното изкушение, наречено ментов сладолед. Сложих няколко кутии в количката и се запътих на касата, където трябваше да разтоваря всичко. Беше толкова досадно. А касиерката се бавеше толкова много. Дъвчеше дъвката си с отворена уста и от време на време въртеше очи. Косата и бе хваната на плитка, а униформата и бе изцапана с кафе. Това корени ли бяха? Прекрасно, руса с избили корени. От кога станах толкова взискателна към хората?