ГТНЧАРЛИ
-Ученици, искам да направя съобщение!-каза весело директорката, беше събрала целия 12 клас в салона. Бях точно до Мръкъс, а от другата ми страна стоеше Найл.-Дванадесетоклстници, утре в 08:00 ви искам пред училищния автобус! Заминаваме на къмпинг!
Целя салон започна да си шушука нещо, а чистачките раздаваха декларации.
-Родотелите ви трябва да подпишат тези, днес сте освободени по-рано от училище!
Хванах декларацията си в ръце и започнах да чета
,,Аз, родител/настойник ........................ на ................................. Учени.... От 12.... Клас, заявявам, че съм съгласен/а синът ми/дъщеря ми да посети къмпинг от петдневен срок. От сряда до неделя.
***
-Е, по каква тема е есето?-попитах Хари, щом слязохме от черното му Ферари.
-Любов.-каза той, а аз направих гримаса, определено щях да се разплача.-И ето я твоята помощ, не съм се влюбвал.
-Мога да кажа същото и за себе си, но имам една история.-засмях се фалшиво, влизайки в огромната къща на къдравия. Щях да се загубя, ако живеех сама тук. Хари хвърли небрежно раницата си на дивана, извади някакви листи и химикалки, след което ме погледна. Седнах на черния, кожен диван и го погледнах.
-Е, как ще започнем?-попитах и въздъхнах шумно.
-Ами, не знам?-засмя се.-Какво да напиша?
-Измисли си, както прави всеки тийнейджър.-засмях се на собствените си думи.-Е, споделена или несподелена любов искаш ?
-Нещо, което да накара вещицата да ми напише шетстица.-засмя се Хари, показвайки тръпчинките си. Беше красив.
-Ами..добре. Да напишем, че си се влюбил в момиче, а тя е разбила сърцето ти?-повдигнах вежда, а Хари се съгласи.
-Добре.-каза и започна есето. Извадих учебника си по английски и започнах да пиша домашните си,като от време на време помагай на Хари.*30 минути по-късно*
-Готов съм!-каза весело Хари.
-Нека чуем.-казах аз, след което допих чашата си вода. Зеленоочко прочисти гърлото си и започна да чете.-Както всеки нормален човек, влюбвал се веднъж, с разбито сърце знае, любовта е болка. За някой сладка, за други не. Е, аз бях от другите, а когато тя си тръгна, без да каже защо остави сърцето ми разбито, на хиляди малки парченца. Но любовта е това, което кара хората да мислят, че са щастливи. Кара ги да си мислят, че са зависими от другия човек, а всъщност това е заблуда, в опит да бъдеш щастлив. Няма любов, тя е понятие и не носи нищо друго, освен проблеми..Затова тази грозна заблуда дебне над нас. Ключа към любовта, не е нито щастието, нито доверието-точно обратното. За да обикнеш някой, трябва да се убедиш, че той чувства същото към теб, за да не останеш разочарован. За да не страдаш. Не ти трябва любов, трябва ти щастие. А щастието се поражда от любовта.
YOU ARE READING
Charlotte Queen (The bad boy saw me naked)
FanfictionВ училищнтната анархия не беше лесно да се впишеш. Е, за щастие съседът ми се оказа техен крал. А аз? Аз станах кралица. Кого заблуждавам? След като се преместих, единственото, което ме държеше при така наречените кралски особи беше колата ми. Док...