Charlotte Queen (The bad boy saw me naked)

Chapter 23-We have to talk.

-Чарли?-привлече някой вниманието ми, докато аз усърдно нагъвах картофките си. Погледнах източника на шума и свъсих вржди.
-Кажи?-попитах отегчено, а русокоската ме погледна с насмешка.
-Не мислиш ли, че сменянето на стиловете ти скача от земята до небето? Толкова широко скроена си-засмя се тя, а аз я погледнах.
-Какво да ти кажа.-погледнах я и се усмихнах уверено.-Стилът ми е широк, точно както вагината ти.
Цялата маса избухна в смях, а Оливия се вбеси.
Продължих да нагъвам картофите си, а Оливия беше повече засегната от отговора ми, но тъй като Зейн дойде на масата, сядайки точно до нея тя продължи разговора.
-Защо ядеш като прасе? Нямаш ли класа?-засмя се тя, а Зейн я целуна по врата, задържайки главата си на свиската на врата и.
-И за класа говори момичето, което ще получи оргазъм пред цялото училище?-погледнах я, а тя се нацупи.
-Ахахахахахахахах дай му!-извика Майкъл до мен, карайки ме да се смея. Той вдигна ръката си за ,,пет", а аз побързах да ударя ръката му във въздуха.
-Поне не съм като теб!-продължи да се излага, а аз се засмях, ставайки от масата.
-И да искаш, не можеш да си като мен, мила.-засмях се, сядайки отново на мястото си. Найл започна да се смее, а Оливия почервеня.
-Че за какво ми е да съм като теб? Я се виж на какво преличаш.-погледна вида ми.-Имаш кетчуп отстрани на устата, косата ти е рошава, а спиралата размазана!-погледнах я, стискайки юмруци. Зейн се засмя, което ме накара да се ядосам още толкова.
-Аз ще си обърша кетчупа, ще се нареша и ще оправя спиралата, но ти с тези курвенски маниери какво ще постигнеш?-засмях се гръмко.-Най-много работа на магистралата.-Хари изплю колата си, след което гърлен смях излезе от устните му. Криста се засмя, както и Лиъм. Луи стоеше и гледаше любопитно, чудейки се какво за бога се случва.

Станах от масата, взимайки си картофите. Тръгнах към паркинга, преди да съм счупила врата на долната твар, която целеше да ме дразни. Отключих колата си и седнах на шофьорското място, оставяйки вратата отворена.
-Трябва да говорим.-учедно погледнах към синеокия, застанал пред мен.-Какво за бога се случва между теб и Зейн?
-Нищо не се случва, Луи.-казах бързо, вадейки гребен от чантата си.
-Напротив. Та той започна да се облича като преди, днес заби поне 4 момичета! Това не се е случвало скоро.-въздъхна той.-И тази тъпа вражда която водите..само се дразните.
-Искаш ли да разбереш защо е всичко това?-казах ядосано, сочейки с поглед седалката до мен на Луи. Той се качи в колата, а аз затворих вратата и запалих двигателя.
-Държим се така, защото ми писна Зейн да ме използва. Аз не съм играчка и не може да ме захвърля когато не е на кеф, а да ме търси когато е самотен!-казах, без да свалям очи от пътя, сменяйки скоростта.
-Имаш чувства към него, нали?-попита Луи,
-И да имам и да нямам какво е значението? Знаеш за Джиджи, че са имали връзка, нали.-казах, а Луи кимна с глава-Е, Зейн ме заведе в Париж, всички беше прекрасно и знаеш ли какво стана?-засмях се тъжно.-Той мислеше за нея. Той ме нарече Джиджи, по дяволите!

Луи стоеше като поарен. Обърнах колата, защото трябваше да се връщаме в училище, защото имах недовършена работа.
-Ами връждата?-попита той, а аз просто повдигнах ръмене.
-Нали знаеш.-засмях се-Ако се дразни, няма да спра.

***
Имахме още 3 часа. Изобразително, два часа музика. И за капак на всички бях със Зейн. Изпуках врата си нервно, а мазна усмивка изгря на лицето ми, след като видях приближаващото се момче.
-Саймън!-извиках малко по-силно, отколкото исках, мятайки се в прегръдка. Той ме хвана със силните си ръце, целувайки ме по челото.
Забелязах Зейн, която осърдно се занимаваше с косата на Оливия. Тива смучка ли беше?! Мамка му! Та той си играеше с косата и! Мамка му! Засмях се доста шумно, привличайки вниманието му и побързах да се надигна на пръсти, за да слея устните си с тези на синеокото момче.
Щом се отделих от него, с оправданието, че ще закъснея прегърнах Саймън за довиждане и се насочих към часа си по изобразително. Извадих лист и моливи, започвайки да скицирам нещо, по темата, която беше записана на дъската. Какво трябваше да рече ,,Чувствата ви" та главата ми щеше да експлодира. Несъзнателно марисувах глава на човек, без коса, устни или очи. Просто извивките. Добавих светлосенки и започнах да рисувам още детайли, които ми идваха наум. Погледнах към съседния чин на тъмнокоското. Рисуваше човек. И той като мен, без основните черти. Но то забиваха ножове. Което си беше странно.
*^^*
Музика. Музика. Музика. Пеене, в най-лошия случай.
-Чарли, слушаш ли?-извика госпожата, а аз разтърсих глава и кимнах положително.-Ще пееш ли?
-Добре.-това си беше възможност.-Може ли аз да си избера песен?
-Да.
-Но може ли да направя мащаб?-попитах, а госпожата се засмя.
-Ако мислиш, че ще се справиш.

-You don't own me..I'm not just one of your many toys.. You don't own me..don't say I can't go whit other boys..-засмях се леко, след което реших да запея другата песен-You needed me, you needed me..-И бях прекъсната от Зейн, който реши да пее.
-This ain't fair fight, yeah..what a shared love only so dry..I get her wetter than ever..four letters is never the question.. She like when I'm messy and I like when she is undressing.-взех думата от устата му.
-You looking in the wrong place, for my love don't think because you're with me this is real.
-You looking in the wrong place, for my love don't stop what you're doing cause I like that too.-изпя Зейн.
Драматично затворих тетрадката си и взех чантата си. Застанах на вратата и преди да изляза от кабинета допях.
-Here whit you cause you got the right vibe seems like you probably gotta do mine but it's gotta be the right time, were only good in the night time.

*****^^^
Извинявам се ако има грешки, тъй като главата не е реадкирана. Коментирайте, старите коментари иво това ме зарадваха супер много, но моля ви, напишете нещо повече от ,,некст" Да добавя, че кучето ми имаше рожден ден вчера хаха.
-Ани хх