Charlotte Queen (The bad boy saw me naked)

Chapter 25-I miss you..

Разбира се, че можеше да стане по-зле.
Взирах се в учителя, колебаели се дали да дам рисунката. Нямаше. Нямаше да го направя, тъй като не беше нищо особено. Нямаше, тъй като не исках.
-Не.-казах спокойно, а той повдигна ръмене.
-Добре, щом не искаш недей.-отдъхнах си.-Но остани след часа.
Ударих главата си в стена, мислено. Зачаках новата тема, започвайки да рисувам по нея. Нищо интересно. Цветя.
Часа беше към края, което означаваше че трябва да остана. Но како по дяволите щеше да се случи?
Притеснено събрах нещата си, докато съучениците ми се избиваха кой да излезе първи. Ясно застанах до учителя и го погледнах. Боже, наистина беше красив. Засмях се мислено на глупостите, които дрънках и стиснах устни.

-Е Чарли, защо не искаш да покажа рисунката си?-попита, а аз повдигнах ръмене.
-Не искам, просто е.-казах бавно.
-Дай ми я, може и да е добра.-каза, усмихвайки се.-Хайдр Чарли, ще пропуснеш следващите два часа.
-Ами..-бях такава подкупна личност. Подадох рисунката, която представляваше момиче и момче в гръб, прегръщайки се.
-Много е добра.-каза усмихнато той.-Но знаеш ли, кое е странно?
-Кое?
-Едно момче, Зейн. Предаде ми същата рисунка.-стоях и гледах като трсната с мокар парцал.
-Какво?-попитах бавно, а той ми показа рисунката. Не беше точно като моята, но по дяволите. Веднага разпознах мястото, което ми върна лоши спомени. Париж.
-Чарли, добре ли си?-попита объркано Парк. Избързах сълзите си и взех рисунката си. Прибрах я в чантата си, след което излязох от стаята. Трябваше да се успокоя.
Отидох в тоалетната, влизайки в една от кабинките.
Седнах на седалката, заравяйки лице в шепите си. Някой влезе. Чувах гласовете на момичета, които говореха за мен..
-Чу ли, новия секси учител извика Шарлът, сигурно ще я направи ,,ученичка на месеца".-започна да се смее едното момиче, а другото побърза да подхвърли обидата си.
-Да, но защо избра тази грозна кучка?
Изпуках челюста си и излязох от кабинката. Най-спокойно измих ръцете си, а момичетата се стъписаха. Едната даже изпусна червилото си. Изпуках пръстите на ръцете си, след което врата.
-Чарли..-каза бавно едната, гледайкиме с ужас. Погледнах я, а тя даде крачка назад. Свих ръцете си в юмруци, колебаейки се дали да я ударя.
Но не го направих. Взех една салфетка, подсуших ръцете си и излязох. Отметнах русата си коса и се насочих към двора. Мразех съучениците си. Мразех начина, по който говореха за мен. Мразех това, че не можех да им видя сметката. Въпреки че...
Не Шарлът! Не!