-Какво правиш тук?-изсъска чернокосо момче, което по случайност беше мой съсед.
-Защо ме питаш толкова често този въпрос?-попитах, а той извъртя очи.-Купувам си яхта, според теб какво правя?
Тих кикот излезе от устните му.
-Харесвам чувството си за хумор, но защо си на моето място?-попита и захапа устната си.
-Твоето място ли?-погледнах го очудено.
-Да! Сега се махай!-скръсти ръце пред гърдите си, карайки ме да ахна от почуда.
-Няма!-казах твърдо и легнах обратно на тревата.
-Такъв си инат! Ще ме накараш да те изнеса от тук!-каза остро, а аз се засмях, заслушвайки чуроликащите птички.
-Нямаш си и на идея. Не може ли просто да седнеш на другия край на ливадата и да правиш това, за което си дошъл?-попитах, гледайки го право в очите. Той се засмя и седна на няколко крачки от мен.
-Ами ако искам да мастурбирам?-попита отново, а аз се засмях.
-Давай, ще се обърна на другата страна! Само не вдигай много шум!-казах безразлично, докато слънчевите лъчи галеха кожата ми.
-Я виж ти! Съседката може да се окаже печена.-подсмихна се и извади една книга от багажника на панамерата. Седна на тревата, кръстоса краката си по турски и започна да чете. Ама той сериозно ли?
-Ебаваш ли се с мен?-попитах, а той ми направи знак да мълча.-Не е истина.
-Какво искаш?-попита лениво, слагайки една дръжка на цвете на страницата, до която бе стигнал.
-Ами не знам, странно е да четеш книга! Та а аз дори не знам името ти, не знам нищо за теб!
-Не ти и трябва. Името ми е Зейн.-извъртя очи.-И не, не искам да знам неща за теб.
-Добре.-казах.-Какво четеш?
-Ние лъжците, сега се махни.
-ТОВА Е ЛЮБИМАТА МИ КНИГА!-извиках радостно.-Боже мой, стигна ли до часта, в която Каднес преживя инцидента?
-Та аз почти свърших книгата!-засмя се.-Остава ми страница, дай ми пет минути.
-Така и не дочетох края, как свършва?-проговорих, когато той затвори книгата.
-Всички заживяват щастливо, Гат се жени за Каднес.
-Знаех си,че си спазил завета на книгата.-засмях се.
-Ако някой ви попита как свършва-излъжете.-казахме заедно със Зейн, след което погледнах часа. Трябваше да си ходя..-Ще тръгвам.
-Да те закарам ?-попита и повдигна веждата си. Засмях се и извадих ключовете на аудиото от джоба си.-Искаш ли да караш Панамера?
-И питаш?-засмях се и хванах ключовете от черното возило, които бяха хвърлени във въздуха. Дадох му ключовете от колата си и отключих поршето.
Сложих колана си, след което чух шум от ръмженето на двигателя на бебчето си. Не се замислих и запалих черното возило. Отпуснах съединителя, преместих на скорост и потеглих с мръсна газ.
Определено трябваше да си взема Порше! Бях точно до колата си, а Зейн беше отворил прозореца.
-Бавиш се, Чарли!-засмя се, а аз го подминах. След минута време спрях пред къщата си, а Зейн спря пред неговата къща.
-Ще ми върнеш ли ключовете?-попитах и се засмях, а момчето срещу мен прехапа устна и се засмя. Отговор не получих, а тъмнокосксто просто ги прибра в джоба си. Е, явно щях да имам нова панамера.***
Часа беше около 01:30, а аз не можех да спя. Шумовете от съседната къща ме влудяваща. Не знаех какво прави Малик, но определено момичето, което чукаше извиваше като кит.
-Малик!-извиках и хвърлих едно камъче от саксията, която беше на прозореца ми.
-Какво искаш?-попита лениво, докато обличаше тениската си.
-Да спя.-засмях се драматично-Вдигате много шум.
-О, Карла тъкно си тръгваше.-засмя се той, а аз затворих прозореца.Алармата ми извъня, а аз станах от леглото. 10 минути по-късно излязох от банята, трябваше да се облека.
Избрах черен клин, бяла тениска със златост надпис ,,Wicked" и обух бели ванс. Сложих си няколко златисти гривни започнах да сресван косата си. Сложих си малко спирала и взех чантата си. Изключих телефона си от зарядното и го сложих в чантата.
Отново бях сама. Викаше още час до започване на училище,за това реших да си направя кафе.Отпивах от горещото кафе, докато някой не наруши спокойствието ми.
Станах, за да отворя вратата.
-Има няколко правила, щом ще караш колата ми!-нахлу в стаята Зейн, а аз започнах да се смея.
-Какво му е смешното?-попита, което предизвика двойна доза смях в мен.
-Облякъл си блузата си наобратно.-засмях се още по-силно.-Смотаняк.
-Оххх.-каза и свали блузата си, оставяйки ме с очи с размерите на Юпитер. Тялото му беше изваяно, като на гръцки бог, татуйровките му бяха толкова много, че не можеш да ги преброиш.-Не ме зяпай.
-Правилата?-бързо смених темата, преди да се изчервя.
-Без да цапаш! Автомивка задължително, разходите за зареждането ги поемаш ти. Пази в като очите си, имай впредвид че е много ценна за мен!-каза той, гледайки право в очите ми.
-Аз също имам правила.-седнах на дивана.-Ако искаш да върви, трябва да я зареждаш, също и да я измиеш. Не отваряй жабката, също така не ръчкай по багажника, защото вътре имам дрехи, също и не пуши вътре.-засмях се, а момчето срещу мен кимна.-Оу и Зейн. Никакъв ама никакъв секс в колата ми!-засмях се, натъртвайки на последното изречение.
-Мамка му, мислех си че няма да се сетиш..-засмях се, а той изруга тихо.
Погледнах часа, след което реших да тръгвам вече.
-Хайде.-подканих тъмнокосксто, давайки му време да стане от дивана.
-Оу, щях да забравя. Дължиш ми ново кафе.-засмях се тихо и излязох от къщата.
****Паркирах черната панамера на обичайното и място, а някво момче се затича към колата. Имаше големи кафяви очи, набола брада, кестенява коса и беше висок.
-Зейн!-извика радостно, но след като ме видя се отдръпна назад и ме погледна.-Ти не си Зейн?
-Ами да.-засмях се.-Аз съм Чарли, новото момиче.
-Аааа.-заклати глава, в знак че ме е разбрал.-Аз съм Лиам.
-Приятно ми е.-след като излязох от колата тръгнах с Лиам към училището.
-Къде е Зейн?-попита и се засмя, спирайки пред мен. Сложи едната си ръка на шкафчето ми, препръчвайки ми пътя.
-Ако видиш бяло Ауди с7-там е.-засмях се, тръгвайки напред, но Лиам не ме пусна.
-Искаш ли да дойдеш на купон в 21:30 в къщата ми? Страхотно, в 21:00 бъди готова.-усмихна се сладко и продължи пътя си.
------------------
Надявам се първата част да ви е харесала, гласувайте и коментирайте! Обичам ви.
-Ани хх
YOU ARE READING
Charlotte Queen (The bad boy saw me naked)
FanfictionВ училищнтната анархия не беше лесно да се впишеш. Е, за щастие съседът ми се оказа техен крал. А аз? Аз станах кралица. Кого заблуждавам? След като се преместих, единственото, което ме държеше при така наречените кралски особи беше колата ми. Док...