Charlotte Queen (The bad boy saw me naked)

Chapter 20-Do you think about her?

-Но какви дрехи да си взема?-говорех със Зейн по телефона, а той се смееше. Издишах объркано-Добре, колко време ще сме там?
-Ами целя ден.-каза.-Аз няма да нося багаж.
-Добре.-засмях се доволна от това факт.
Затворих телефона и взех една раница. Набързо набутах вътре бельо, тениска, гримове и най-необходимите ми неща. Преоблякох се, защото не можех да отида с рокля. Набързо облякох черните дънки, бяла тениска и черно яке. Обух ботите си и писах на Зейн, че съм готова.
В отговор чух клаксон. Слязох надолу, държейки в ръка раницата си. Влязох в колата, поглеждайки Зейн.
-Знаеш ли, че нямаше е лошо да си облечеш бяла тениска? Щяхме да сме goals.-засмях се силно, а той въздъхна и слезе от колата. След около две минути се върна с бяла тениска, смеейки се. Потеглихме към летището.
-Какво си взел?-попитах, а той ме погледна с глупав поглед.
-Почти нищо.-засмя се.-Някаква тениска, с която да спиш и бельо.
-Аха.-смях излезе от устните ми. Божичко, колко лесно можеше да се изчервя.
***
-За първи път идвам в Париж!-засмях се, започвайки да гледам улиците от таксито.
-Знаех си, че ще ти хареса.-засмя се той, след което каза нещо на шофьора и той спря. Зейн ме погледна и хвана ръката ми. Вървяхме право към хотел, който носеше името ,,Cacao" . Явно Зейн знаеше френски, защото докато аз разглеждах голямата рецесия, украсена с червени килими и сиви мебели се разбра с жената, държейки ключ. Качихме се в асансьора, а тъмнокосксто натисна копчето за 10тия етаж.
-Толкова високо?-засмях се, а той повдигна ръмене.
-Ако не ти хареса..-каза бързо, а аз реших да го прекъсна.
-Спокойно, всичко е наред.-усмихнах се, влизайки в стаята. Беше меко казано голяма. Първото нещо, което хвана окото ми беше изгледа с Айфеловата кула. Следващото бе голямото сиво легло, белите завеси на огромния прозорец, имаше и тераса.
Бели дивани се простираха в ъгъла на стаята, а пред тях стъклена маса. Красив златен полюлей висеше над главата ми, а черните килими се връзваха отлично. Без да се замисля се метнах на леглото, хвърляйки раницата си на някъде.
-Хайде да излизаме да разглеждаме!-изписках като малко дете, дърпайки Зрйн за ръката. Той не каза нищо. Премигна веднъж с дългите си мигли и се усмихна.
-Добре, хайде.-засмя се, излизайки от стаята. Последвах го, той заключи и слязохме надолу с асансьора.
***
Три часа по-късно едвам излязох от магазина на Шанел. Харесах толкова много неща, раницата ми нямаше да ги побере. Всъщност тази на Зейн също щеше да помогне. Реално раниците ни бяха почти празни .
-Нали знаеш, че трябваше да вземем сак?-засмя се, а аз го погледнах объркано.
-Че защо? Прибираме токовете в раницата, след това и роклята. В другата раница слагаме останалите дрехи.-засмях се, а Зейн вдигна ръце.
-Сега какво ще праааавим?-засмях се, привличайки ..а" то. Зейн повдигна ръменете си и подаде ръката си.
-Довери ми се.-хванах ръката му, а той ме дръпна към себе си, на изключително малко разстояние. Понечих да слея устните ни, но той се завъртя и улучих бузата му. Тих кикот се измъкна от устните ми, следвайки момчето, което препускаше по коридора на хотела.