Chapter 27-I'm sorry Charlie

1.4K 114 8
                                    

ГТНЧАРЛИ

Слязох от колата си и както обичайно тръгнах напред, за да прекарам 6 часовия ад в училище. По пътя всички се смееха, гледаха някакви неща на телефоните си, но сигурно не е голяма работа. Отворих училището и останах потресена. Цялото училище беше облепено с мой снимки..мамка му.
Взех едната, за да видя как налагам Клеър. Мамка му..кой ли го е сторил? Скъсах снимката ядосано и продължих пътя си.
Прехапах устни нервно и отидох към шкафчето си. От него изпаднаха снимки с надпис ,,Чудите се от къде пари за Ауди?" ,,И тя е още в анархията?" ,,Пазете се от нея" ,,Ето от къде ги има тези пари"

Стиснах устни и отидох към тоалетните. Влязох в една от кабинките и седнах на седлката, слагайки глава в шепите си. Бях бясна! Повече от бясна! Коя ли малка кучка го е сторила? Само Зейн знаеше, но няма как да е той. Въздъхнах раздразнено и излязох.
За мое щастие всички бяха по часовете си. Събрах колкото снимки можах, натъпквайки ги в чантата си. Излязох на двора, но за щастие там нямаше. Запалих цигара. Затворих плътно клепачите си, започвайки да мисля. Кого да попитам? Или кой ще се издаде сам? Звънеца изби и всички започнаха да излизат от училището.
-И това ако не е биячката на училището!-извика писклив глас, който караше ушите ми да пищят.-Чарли мила, защо не каза по-рано с какво се занимаваш?
-Знами ти си малката долна кучка, отговорна за това?-извиках в посока на Оливия, а тя се подсмихна самодоволно.
-Какво да не ме набиеш?-засмя се тя, а аз се прибрлижавах все по-близко до нея. Повдигнах ръката си, нанасяйки бърз прав удар в дясната и скула. Русокосата се строполи на земята, а аз клекнах, хващайки косата и. Изправих главата и я погледнах в очите.
-Понеже си вреш носа, там където не трябва, ще си го получиш.-тя изсъска от болка, което ме накара да затегна хватката си-Ринга те очаква, мила.

Рязко пуснах главата и, а тя се удари в тревата.
-КАКВО ГЛЕДАТЕ ВСИЧКИ А?-извиках, а кръгчето от ученици, насъбрали се около нас бързо се разбяга. Разтърках слепоочието си и погледнах право напред. Парк.
-Шарлът!-каза недоволно.-Веднага с мен.
-Защо да го правя?-казах злобно срещу него, но уви трябваше да се нагина на пръсти.
-Защото ще си навлечеш проблеми.-той ме хвана за лакътя и ме поведе на някъде. Вървеше с бързи крачки, а факта, че ме водеше към паркинга не ми харесваше изобщо. Той отключи черно си Ламборджини и влезе, очаквайки аз да го последвам.
-Аз ще карам.-подсмихнах се, а той се засмя.
-Не няма.-засмя се силно.
-Тогава ще си седя на тротроара.-седнах на земята, гледайки го. Той изфуча, след което се насочи към мен. Повдигна тялото ми от земята и ме метна на рамото си. Започнах да пищя, но ми беше и смешно. Той ме сложи да седна на седалката до шофьорското място и сложи колана ми.
-Та..-започна той, а аз отегчено се опитах да сваля колана.-Защо училището беше пълно със твой снимки?
-Защото Оливия ме мрази, за това че и взех Зейн и си отмъщава..-казах тихо.-И обръщай проклетата кола защото ще и откъсна главата!
-Успокой се де, не е голяма работа.-той продължи пътя си напред, а аз за протестирах.
-Да се успокоя? Ще се успокоя когато и разбия тъпата глава!-нервно започнах да тропам по прозореца с нокти.
-Няма.-засмя се той, а аз го погледнах въпросително.
-От къде си сигурен?-изпуках пръстите си, а той обърна колата.
-Защото няма да стъпиш повече на рига.-каза простичко той.-Познавам те от твърде много време и знам, че не искаш това.
-И как ти ще ме спреш?-попитах, а той се засмя.
-Ще прекратя договора, ще изтрия името ти от програмите.-когато наближихме училището той намали.
-Не можеш.-засмях се.
-Мога. Особенно когато ринга е мой.

Charlotte Queen (The bad boy saw me naked) Dove le storie prendono vita. Scoprilo ora