Charlotte Queen (The bad boy saw me naked)

Chapter 14-Instagram?

За пореден път обличах спортни дрехи. Не разбирам защо трябваше да тичаме всяка шибана сутрин?
-Готова ли си?-попита ме Кристине, а аз кимнах с глава.-Какво има?
-Нищо, просто ми писна да тичам всяка сутрин.-казах намусено, а тя ме погледна с повдигната вежда.
-Не е това.-засмя се тя.-Просто си скарана с Тео и не искаш да го виждаш.
-Боже, нямаш идея колко си права.-засмях се и излязохме от бунгалото, събирайки се при останалата част от Вълците. Започнахме тичането из гората, а аз нямах никакъв ентусиазъм. Просто чаках да свърши. Тогава щях да ям, след това щях да изтърпя тъпото състезание, за което говореше Кейлъб.
Кейлъб. Щях да забравя, трябваше да се видя с него.
Но защо не съм го виждала до сега в училище? И защо по дяволите е толка красив?
И в главата ми нахлуха други мисли, щом целунах земята.
-Добре ли си?-хвана ръката ми Зейн, повдигайки ме, а аз кимнах.-Нарани ли се?
-Не, само малко ми прилоша.-казах бързо, а мускулестата фигура на Тео се запъти към нас.
-Какво се случи?-попита най-спокойно той.
-На Чарли и прилоша и падна.-обясни Криси, а Тео кимна.
-Добре ли си?-попита, а аз казах едно простичко ,,да". Не заслужаваше по-дълъг отговор, въпреки загриженото си изражение.-В такъв случай Чарли иди с Кристине да хапнете, другите продължаваме кроса си.
-Добре.-прегърнах Зейн и с Кристине тръгнахме в противоположната посока.

-Какво се случи?!?-попита тя, а аз я погледнах.
-Ами мислех си за основна момче, за което ти разказах вчера и паднах.-засмях се, а тя извъртя очи.
-И реши, че си гладна? Умен ход.-засмя се тя, а аз се засмях по нея.
-Сега нека ядем, защото не издържам.-засмях се.-О, звуча като Найл..
-Това е сладко. Найл е сладък.-прехапа устна Кристине, а аз се засмях, влизайки в столовата.
-Днес ще ядем уникално вскусните кашкавалчета и серенца,  а?-попитах с глас пропит със сърказам, а Кристине направи тъжна гримаса. Започнах да разглеждам закуската, а кифлички хванаха окото ми. Затичах се натам, слагайки поне 10 в чинията си. Повиках Кристине, което сложи същия брой в своята чиния и седнахме на една маса, близо до машините. Разбрахме се Криста да отиде за палачинки, които столовата правеше, а аз да взема кафе.

-Не мога да повярвам, че за първи път ям нормално.-засмя се русокоската, а аз напълно я подкрепих, отпивайки от кафето си. Не мина много време и останалата част от така наречените Вълци се присъедини към закуската. С Криста станахме и се запътихме към бунгалото си, тъй като трябваше да се изкъпем. Силна ръка хвана моята, карайки ме да се обърна.
-Какво?-попитах объркано Тео, а той прехапа устна. Мамка му, не го прави..
-Ще има състезание.-каза той.-14:00 трябва да сте спортно облечени, пред бунгалата.
-Хубаво.-дръпнах ръката си рязко от него, оставяйки го с объркана физиономия.