Charlotte Queen (The bad boy saw me naked)

Chapter 15-I FORGOT ABOUT CALEB!

-Не мога да повярвам, че загубихме!-извиках.-И сега падането ми беше напразно?!? Боже, мразя Тео!-извиках ядосано, а Кристине само ме погледна.-Ами решаващото състезание ?! Ако загубим?!
-Успокой се, Чарли, имаш нужда от сън.-каза мило приятелката ми, а аз забих глава във възглавницата, ръмжейки тихо.
-Колко време имаме?-попитах, а русата погледна часовника на телеофона си.
-3 часа.-каза.-Но как се случи?
Бързо се изправих и седнах по турски.
-Ами господин много знещ ми каза да тичаме в една крачка, но аз му казах, че така ще паднем и няма как да тичаме така и той беше като напротив има.-вдигнах ръце във въздуха-И паднах благодарение на него! И той ми каза да ставам, защото ни бият. И знаеш ли ? Не станах! Защото той не ме послуша! Ако тичахме с различна крачка щяхме да спечелим.
-Той е глупак, сега по-добре си почини, за да имаш сили за довечера.-каза тя, а аз рязко вдигнах главата си.
-БОЖЕ ! ЗАБРАВУХ ЗА КЕЙЛЪБ!

Кейлъб. Вечерята мина.

Като ураган се запътих към гората. Боже как можах да забравя? Та аз му обещах! Не е реално, оставаше ми малко път. И той беше там. Не е забравил.

-Хей!-извиках, а той се усмихна.
-Как си?-попита, а аз повдигнах ръмене.
-Ти?-попитах, а той повтори действията ми. Засмях се на което.
Прекарахме час в обсъждане колко глупав е Тео, говорене за прекрасната храна и спорене за филми. Но трябваше да се връщам. И той трябваше да се връща. За това си казахме чао и всеки затича по своята посока.

******
И сега трябваше да се стреляме. По-зле, трябваше да внимаваме да не ни улучат, защото имаме един живот. И който остане последен-печели. Най-лошото? Ами всички се изпокриха и аз не знам колко време ще издържа на дървото без някой да ме види. Трима от нашите бяха повалени, както и четирима от орлите.
На съседното дърво имаше някой. Мамка му, целеше се в мен. Но аз бях по-бърза.
Под мен също имаше хора. Застрелях и тях. И просто чаках. Но беше трудно в тази тъмница да намеря някой, който да е орел. И още по-лошото? Ако ме уцелеха?
След 15 минутно чакане започнах да броя. На земята имаше 57. Останали сме трима.
-Аз печеля, кучки!-засмя се момче с червена гривна на ръката. Бързо слязох от дървото, тръгвайки към него.
-Не.-засмях се, а той насочи пистолета си към мен. И аз направих същото. И мамка му, той стреля. Това беше, умирах.
-Зейн?!?-изпищях, виждайки момчето пред мен.
-Стреляй Шарлът!-това и направих. И изведнъж се чу звук от надуване на рог. Нима аз спечелих?
-Останах последна?-засмях се, а всички дойдоха и започнаха да ме прегръщат.