Charlotte Queen (The bad boy saw me naked)

Chapter 17-I need a new cup.

Вали. През целия ден вали. Започна от вчера вечерта, продължава и днес. Но не се оплаквам. Дъжда е като огледало на настроението ми. Не мога да повярвам просто, как стана така? Та той я отблъскваше. Той я презираше. Какво по дяволите направих грешно?

Чакай, защо аз трябва да си виновна ?

Слязох до кухнията, за да си направя чай. Погледнах се в огледалото, засмивайки се на изражението си. Рошав кок, черен клин, розови пантофи във формата на еднорози и прекалено голямата ми сива блуза.
Продължих пътя си към кухнята, хващайки първото пакетче чай, което видях. Мента. Сипах вода от чайника в чашата, сложих три лъжички захар и поставих пакетчето.
Взех чашата, връщайки се в стаята.
Почсах главата си, опитвайки се да не мисля. Но не мига. Всеки път, когато затворя очи картинката за тялото му върху нейното се връщаше в ума ми. Защо просто не мога да върна времето назад и да не го търся? Щеше да бъде много по-лесно. Излязох на тераста. Седнах на столчето и прегърнах коленете си. Взех чашата от масичката и отпих малко. Погледнах напред.

Зейн.

Пушеше. Беше се подстригал. Мамка му кога успя? Беше облечен с черен слуичер, обичайните джинси и черни ванс. Погледнах го. Седеше си там все едно не е станало нищо и ровеше в телефона си. Що за глупак е? Смееше се. Остава му и бутилката джин. Без да се замисля хвърлих чашата, а тя се разби в земята. Парчетата порцелан се разпръснаха, а шума който предизвикаха достигна и до ушите на господин съвършенство. Той ме погледна, а аз се засмях без хумор. Докъде щях да стигна? Влязох обратно в стаята си, лягайки на леглото. Забих главата си във възглавницата, опитвайки се да изкарам яда си на нея.
И подла усмивка се появи на устните ми.
Та нима щях да се върна към обичайното си занимание?
Гледайте ме.

Извадих изпод леглото сака си, на който пишеше STREET FIGHT. Погледнах розовите ръкавици в него, както и розовите Адидас. Черното бюстие на Калвин Клайн още си беше вътре, както и шортите. Смених блузата с тениска и кожено яке, обувайки кубинките си. Е, време е да си взема колата.
Слязох със сака по стълбите, насочвайки се право към къщата на Зейн. След около пет минути почуках на вратата, а за мое огромно щастие Джош ми отвори.
-Здравей мъник!-поздравих го весело, а той ме прегърна.
-Здрасти Чарли! Какво те води насам?
-Ами всъщност ще ми трябват едни ключове.-засмях се, а малкото момченце ме погледна объркано.
-Ами те стоят тук.-показа ключовете, закачени на закачалките на стената.-Кой е твоя ключ?
-Бял с гравирана емблемата на Ауди.-посочих го, а Джош ми го подаде.
-Но Чарли, защо ключа ти е в къщи?
-Защото Джош, батко ти забрави да ми го върне.
Сбогувах се с малкото момченце и влязох в бялата си с7ца. Ох, как ми липсваше..