Charlotte Queen (The bad boy saw me naked)

Chapter 21-CHARLOTTE?

С влизането ми в къщи, сълзи започнаха да се стичат от очите ми. Не исках да се карам със Зейн, но по дяволите. Той мислеше за нея, докато беше с мен в Париж. Прекрасно.
Качих се по стълбите и оставих всичките си торби на леглото. Съблякох дрехите си, с изключение на бельото си и влязох в банята. Пуснах топлята вода, която директно започна да мо
кри лицето и косата ми. Гримът ми се разтече по лицето ми, а аз се опрях ма студената стена, свличайки тялото си по нея. Затворих плътно очите си, пускайки всичките тези сълзи.

Но защо плачех?

Защо винаги трябваше да става така, във всичките ми връзки? Нима не съм..не съм достатъчно добра?
Несъзнателно устната ми започна да трепери, а аз знаех какво означава всичко това. Получавах нервен срив. Отново. Започнах да удрям леко главата си в стената, след което се опитах да се изправя. Всичко ще бъде наред, повторих си няколко пъти. Но уви, нищо не беше наред.
Силен писък излезе от гърлото ми.
Затворих очите си, предавайки се.
-ШАРЛЪТ?!

И ето го онзи миг, в който всичко се оправя. Човекът пред мен, който ме изправи от банята, спря водата и ме зави с кърпа. Вгледа се в очите ми, помагайки ми да се изправя.

-Миличка какво ти се е случило?-попита.
Не можех да отговоря. Можех само да се отпусна в ръцете и, за да ридая тихо.

След като се облякох и изтрих разгеклия се грим и изсуших косата си слязох на долния етаж. Там стоеше майка ми, правеща гофрети.
-Чарли, добре ли си?-попита тя, а аз се усмихнах вяло, отпивайки от горещия шоколад.
-Кога се прибра?-попитах, а тя се усмихна.
-Днес.-сервира гофретите пред мен и седна срещу мен.-Какво се случи?
-Мамо..-започнах да разказвам всичко за запознанството ми със Зейн. От до. Екскурзията, училището, Париж. Абсолютно всичко. И когато приключих майка ми ме погледна със съжаление.
-Историята се повтаря мамо.-казах тихо, а майка ми се намръщи. Изтри новопотеклите сълзи и ме целуна по челото.
-Не позволявай това, Чарли.-каза бързо тя.-Покажи му, че не може да се държи така с теб.
-Но как?-попитах, а тя се усмихна.
-Първо се усмихни. След това прибери всичките му тениски в една торба, Напръскай ги колкото можеш с любимия си парфюм и му ги върни. В училище се дръж все едно това не се е случвало и говори с другите.
-Благодаря ти мамо.-усмихнах се, а тя ме придърпа в прегръдка.-Кога заминаваш?
-Утре. Рано сутринта, ще отсъствам по-дълго време.-присви устни тя, а аз я прегърнах отново. Разбирах я, трябваше да изкарва пари.