Charlotte Queen (The bad boy saw me naked)

Chapter 12-Then let's clean them together?

-Всички разбрахте правилата, нали?-попита Тео, а ние кимнахме.-Сега на всеки ще се раздадът оръжия, които имат заредени 100 топчета. Внимавайте как ще ги стреляте. Нашия флаг е в червен цвят, тоест търсим син и внимаваме да не ни уцелят в сърцето и главата.
-Ясно.-казахме всички. Бяхме наредени в редица, а Тео минаваше с касетка в ръцете си. Щом бръкнах в нея и взех черен метален пистолет разбрах колко тежък беше. В касетката имаше поне 30 пистолета, ако един тежеше 5 килограма, то Тео как носеше 150кг като перце?!?

Изведнъж всички започнахме да тичаме, на неизвестна за мен посока. Беше между езерото и гората. И тогава ми просветна нещо и реших да настигна Тео.
-Имам идея!-казах, а той спря да тича, поглеждайки ме.-Знам къде да скрия знамето.
-Тогава го вземи.-подсмихна се той.-Но внимавай, защото ако го намерят всички ще си го изкарват на теб.

Извъртях очи и се затичах с червения плат към кея. Вързах косата си на кок и влязох във водата, без да я мокра. Забелязах рибите в езерото, но сега трябваше да направя нещо далеч по-важно. Боже, имаше змия! Бързо завързах знамето на едно от крачетата, подпиращи кея, като се стараех да го скрия максимално. Получи се, а щом излязох от водата всички започнаха да ръкопляскат. Взех пистолета и обувките си, които бях оставила на кея, обух ги и се върнах при останалата част от групата.
-Добра работа, Куин, но сега си мокра.-засмя се синеокият.-Ето, вземи тениската ми, ходи се преоблечи.
-Благодаря.-усмихнах се на Тео и се затичах към един от храстите. Свалих потника си и бързо облякох черната тениска. Беше ми повече от дълга, за това я завързах, показвайки малка част от корема си.
-Добре, сега остава да ни намерят.-засмя се Кристине,поглеждайки ме.
-Пазя ти гърба, ти пазиш моя.-казахме и двете, след което се засмяхме.
-Ето ги!-извика Тео, посочвайки тичащите към нас хора. С Криста се скрихме в гората, заедно с още няколко човека, а Тео влезе в езерото под кея. Зейн беше в една от лодките, заедно с някакво момче. Мисля, че това беше Саймън. Найл и Хари също тичаха към гората, а другите останаха пред кея, за да пазят и дават възможност на другите, да запазят флага.
Покатерих се на едно дърво, оглеждайки някъде за син флаг. Хайде, трябва да са го скрили някъде. Мисли Шарлът, мисли.
Огледах се но уви-нищо. Докато едно синьо петно в гората отсреща не хвана окото ми.
-Криси!-казах тихо.-Знам къде е.
-Как ще стигнем до отсреща?-попита тя, зареждайки пистолета си.
-Броим.-казах.-На полето има 10 убити, 10 се стрелят, остават 10. Те трябва да бъдат или при нас или в отсрещната гора.
-Ъм, тук са.-каза тя тихо и ми посочи не кого да е, а Оливия и новата и групичка.
-Заедно?-попитах, а тя се подсмихна, насочвайки оръжието си към петте момичета. Право в главата на Оливия. Тя се разписка, а барбитата около нея се чудеха какво да правят. Приключихме курса и на тях.
Бавно и незабележимо излязохме от гората. Полето беше трудно прекосимо, защото Ерик беше там. Той нямаше да убие мен и Криста, нали?
-Ауч.-казах тихичко, поглеждайки крака си. Мамка му, трябваше да побързам. Затичах се и погледнах виновника за синината по крака ми. Спукана ти е работата, Пейн. Насочих пистолета към него. Той най-мазно ми се усмихна. Стрелях два пъти и уцелих в гърдите.
Навлязох в гората, сега оставаше да внимавам да не ме хванат. Погледнах Криста, която беше точно зад мен. Забелязах един от Орлите, който пазеше. Точно в главата. Той седна на земята, неспособен да направи нищо. И тогава Луи реши да се изпречи на пътя ни.
-Криси, моля те, гръмни го, защото Томлинсън е лисица и ще ни подхлъзне.-прошепнах, а тя кимна и го улучи в гърдите.
-Колко са?-попита ме, а аз огледах хубаво и отговорих.
-Трима.-казах. Погледнах хората пред мен, които започнаха да стрлят.-Тичай!
-Ауч..-изписка Криста и погледна ръката си.
-Бързо, сложи ръцете си пред сърцето си и тичай.-казах, а ме погледна. Беше оцелена в корема.
-Аз ще ги стрелям, ти тичай за знамето.-каза бързо, а аз кимнах, започвайки да се катеря по дървого. И там имаше момче. Маркъс. Трябваше да убия най-добрия си приятел. Беше заблеян, както винаги. Прицелих се, уцелих главата му и той изруга.
-Заблеян, както винаги.-засмях се и взех знамето от ръката му, а той повдигна ръмене и ми посочи Кристине. Тя беше убита. Но беше убила другите.
След като взех знамето не можеха да ме убият, нали? Затичах се с него, с щом Ерик ме забеляза се хвана за главата. Тео излезе от водата и започна да тича към мен. Всички последваха примера му, ставайки от полето или излизайки от горите. Всички ме запрегръщаха, започнахме да викаме и да се радваме.
-Победа!-извика весело Хари.-Хайде Куин, спечели си слава!
Засмях се и погледнах към Зейн. Той стоеше отстрани и се усмихнаха.
-О хайде, няма ли да прегърнеш секси съседката си?-засмях се силно, хвърляйки се в обятията на тъмнокосото момче.
-В тази тениска-не.-каза бавно той, а аз се отдръпнах от него и се усмихнах.
-Малик, ревнуваш ли?-засмях се тихо, а той извъртя очи, след което ме прегърна.
-Не разбира се.-каза и се отдръпна от мен.
-Добре, тогава няма да е лошо да настигнем другите, а?-посочих групата от Вълците, които бяха поне на 100 метра пред нас. Зейн се засмя и сложи пистолета в задния джоб на спортните си панталонки. Повторих действията му и го погледнах. Той хвана ръката ми, а аз преплетоха пръстите ни. Тръгнахме напред, а аз все още държах синьото знаме в ръката си.
-Чарли?-попита той, а аз се обърнах към него.
-Да?
-Осъзнаваш, че си цялата в сини петна, нали?-засмя се той, а аз се погледнах.
-Оу.-засмях се.-Ти също, Малик.
-Тогава да ги изчистим заедно?-попита с первезно усмивка, а аз го ударих по рамото.
*******^^^
Скучна глава отново..

Искам мнения. Ще кача следващата при 20 вота и 5 коментара.
-Ани хх