Charlotte Queen (The bad boy saw me naked)

Chapter 2-Charlie, this is a tree

Загладих за последен път черната си тениска и се погледнах в огледалото.
-Сериозно ли ще отидеш така на парти?-изсмя се Зейн от отсрещния прозорец.
-Ти пък какво искаш?-изсумтях, а той се засмя.
-Идвам след пет минути.
Като по часовник тъмнокосксто влезе в къщата ми.
-Да не си си във вас?-попитах засмяно, а той ме задърпа към стаята ми. Отвори гардероба и започна да вади дрехи.
-Ти нещо по-разголено нямаш ли?-попита, хващайки една рокля.-Сериозно ли? На опера ли ходиш с нея?
-Зейн, не нося такива дрехи.-притесних се и се засмях нервно, дано не се сети.
-Защо прехапват устна толкова секси нервно?-попита и се засмя-Мислеше,че няма да намеря дрехите в колата ли?-засмя се шумно и слезе до колата, за да го вземе.
-Мамка му!-ударих главата си в стената няколко пъти, а Зейн се върна.
-Шарлът, ще ти излезе цицина.-престори се на грижовен с нежен глас и се засмя.-Сега да разгледаме какво има тук.
-Само парцали.-казах иронично, а най-големия ми страх щеше да се сбъдне. Щеше да избере точно това, което беше най-лошо от всички.
-Ехо!-размаха ръка пред лицето ми-Облечи тази рокля.
-Оу.-отдъхнах си и се усмихнах, благодарявайки на господ. Влязох в банята и започнах да се обличам.

ГТНЗЕЙН

Мамка му, тази пола която намерих ще и стои повече от перфектно! И този топ, определено ще се чука тази вечер.
,,Но не и с теб"-присмя се гласчето в главата ми, а Шарлът излезе от банята.
-Секси си, но няма да ходиш с това! Така се облича всяка втора! Тук има по-хубави дрехи.
-Не и тези, Зейн.-изскимтя тя.-Ще ме изнасилят.
Силния и смях се разнесе в помещението.
-Лиъм няма да им даде, метнал ти е око.-намигнах и, а тя отиде да се облече.
Загледах прозореца и, можех да виждам перфектно леглото и от моята стая, както тя можеше да вижда моето, огледалото също.
-Изглеждаш..-казах, зашеметен от вида и. Сребърните токове, които бяха на краката и се връзваха перфектно с кожената пола с висока талия, дълга малко над средата на бедрото. Сребърния и топ, стигащ до пъпа показваше малък пиерсинг, но нещо не се връзваше.-Изглеждаш невероятно, но наистина ли ще отидеш на опашка?
-Да!-каза весело, а след като видя неодобрителния ми поглед и пресата в ръката ми, смени отговора си.-Не..
-Сядай.-посочих и стола, започвайки да къдря косата и с ретро преса.-Преди да попиташ, сестра ми ме караше да и помагам за първите учебни дни.
-Това е много мило, Малик.-погледна ме и се усмихна.
-На фамилии ли ще си говорим?-засмях се.-Добре, Куин.
***