Charlotte Queen (The bad boy saw me naked)

Chapter 9-My best friend

-Чарли, защо не ти!

Исках да се самоубия. Буквално. Въздъхнах раздразнено и застанах най-отпред. Затичах се, започвайки с бавно темпо. Сложих слушалките си, пуснах си някакъв трап и започнах да тичам на спокойствие. Как можа този малоумник да ме сложи най-отпред? Това не е нормално! Аз, която съм като спортен и валид, ходила на фитнес два три пъти, аз която седя и ям, да водя група в гората да тичаме? Е, хайде тогава да ги поизпотим малко!
Постепенно започнах да забързвам тепото си, тъй като в ушите ми гърмеше един от любимите ми трапове. Обърнах се назад, за да видя изморените физиономии ня половината група, освен тези на Зейн и Тео. Тъй като ме настигаха забързах темпото си още повече, прескачайки един клон.

-Чарли!-извика някои иззад мен, но тичах твърде бързо, за да разпозная гласа му. Обърнах се само за секунда и....паднах. Размахах се по нос. От клон. Погледнах шокирано земята, в която бях побиля нос и се опитах да запазя спокойствие. Станах по най-бързия начин, Тео и Зейн тичаха към мен, а сълзите от повърхностната рана напираха и просто щях да ревна както бебе.
-Чарли!-извика Зейн, а аз го погледнах, след което започнах да тичам отново, само дето към общежитията. Хората зад мен се отказаха да ме гонят, а аз пуснах няколко от сълзите си при отключването на вратата. Затръшнах я зад гърба си и се погледнах в огледалото. Щях ли да плача? Вече не ме болеше, защо плачех? Защото паднах или защото се изложи?
Избърсах сълзите си се погледнах в огледалото. Въздъхнах раздразнено и извъртях очи. Това нямаше да се промие само.
Излязох навън, а пред бунгалото стояха Зейн и Тео. Караха се за нещо.

-Заради теб падна!-беше гласа на Зейн.-Не трябваше да я викаш!
-Зейн успокой се!-викна обратно момчето.
-Напторив!-извика обратно той, обръщайки се към него.-Няма да се успокоя!
-Ъм..Зейн?-казах тихичко и вплетох пръстите си.-Всичко е наред.
-Чарли добре ли си?-Зейн се затича към мен и ме прегърна, а Тео си отдъхна.
-Добре съм.-потвърдих.-Хайде, това няма да се промие само.
През цялото време говорех меко, с тиха интонация. Тео се запъти на някъде, а аз погледнах кафявите очи на тъмнокосксто. Зейн преплете пръстите ни и ме поведе до едно бунгало, на което беше закачена табела с надпис ,,Лечебница"
-Тук има всичко нужно, но няма сестра.-говореше тихо-Аз ще те промия, но трябва да седиш мирно, нали?
Кимнах разбираемо с глава, след което пуснах ръката му. Седнах на високо легло. Засъхналата кръв беше навсякъде около глезена ми. Не беше нищо сериозно, просто драскотина. Можех да се движа.
-Сега ще го промия.-съобщи и сложи малко от прозрачната течност на марля. Започна внимателно да почиства кръвта. След което проми раната. Сложи на нова марля някакво лекарство, след което започна да го размазва по раната ми. Сложи върху нея друга марля и я закрепи с помощта на лейкопласт.
-Готово.-усмихна се момчето срещу мен. През цялото време той толкова се стараеше да не ме нарани.-Хайде.

При ставането от кушетката кракът ми изпука, а Зейн направи недоволна физиономия.
-Всичко е наред.-засмях се.
-Не.-засмя се обратно той.-Ще те нося!
-Не!-изпищях силно, засмивайки се, а той ме метна като булка.
-Уморена ли си?-попита, а аз кимнах положително с глава.-Тогава ще ходим да спим!
-Ами Кристине?-попитах, сещайки се за приятелката си.
-Ще накараме Хари и Найл да се пренесат в нашето бунгало, а ние ще отидем във вашето.-засмя се той.-Или ще ги пратим за чипс?
-Но магазина е на километър оттук..-започнах лениво аз, а той се засмя.
-Именно!
Зейн ме пусна пред бунгалото, а аз му помахах.
-Крис!-извиках, а момиче дойде до мен.
-Как си?-прегърна ме тя-Уплаши ме!
-Съжалявам..-засмях се.-Искаш ли да отидеш с Найл и Хари за чипс? Кажи да, Зейн ще дойде!
-Оу.-направи мазна усмивка тя, след което ми намигна. Краката и намериха пътя към вратата, а аз започнах да чистя. Колкото и чисто да беше, щом чух почукване спря да ми пука.
-Та по дяволите, това беше Зейн. Моят най-добър приятел.-казах на себе си.

-Хей..-каза тихо той, а аз го пуснах да влезе, след което се хвърлих на леглото, а той последва примера ми, залепяйки се до гърба ми. Ръката му беше върху кръста ми, като пръстире ни бяха преплетени. Беше ме обзело спокойствие, а това беше рядкотс. Неусетно започнах да се унасмям, а Зейн успокои дилането си. Да, беше заспал.

****

-Чарли!-някой извика.-Чарли!
Отворих раздразнено очи, виждайки образа на Найл?!
-Какво искаш?-попитах и го погледнах сърдито.
-Зейн каза да те събудя, защото Тео иска всички ни след 20 минути на вън.-усмихна се той.-Криста е при нас.
-Добре.-казах и станах, протягайки се.

Облякох къси дънкови панталонки, някакъв черен потник и любимите си вански. Сложих си малко грим и излязох, взимайки телефона ди в ръката. Наредих се в редицата, в която Тео беше строил всички и погледнах е очакване.

-Сигурно се чудите защо ви събрах..Е! Сега отиваме на нашата сцена, където ще ви обясня подробностите!-извика и започна да тича. Всички се затичахме по него. Водеше ни към края на бунгалата,където бе и неговото. Зад тях имаше сцена. Седнахме на столчетата, а на самата сцена стоеше Тео.

------------
Главата е по-къса, за което се извинявам. Надявам се да ви е харесала и се извинявам ако има грешки.
Очаквайте некста скоро! Коментирайте!

-Ани хх