Charlotte Queen (The bad boy saw me naked)

Chaper 3-We are friends, rigrh?

-Виж Зейно!-изпищя високо тя, щом влязохме в къщата и.-Сядай на облака, ще донеса вълшебната книга!
-Добре..-издишах и седнах на белия диван, а тя донесе някакъв албум. На корицата пишеше ,,Гимназия ОуСтийм първи курс".
-Това бяха най-хубавите ми години!-каза весело тя.-На първата страница е класа, бившия клас..
-Оо.-казах засмяно.
-После съм аз и Маркъс..-тя седеше и разказваше весело, разказваше ми истории. Изглеждаше щастлива.-Аз бях кралицата на випуска, на гимназията!
-Тогава защо се премести тук?-попитах, а тя въздъхна.
-Сбих се.-засмя се-Виж, пред нас! Толкова пеперудки!! Но сбих се със Сандра. Тъпата кучка искаше да прецака Маркъс! И аз я сложих на мястото и и мама ме завлече тук.-дълга прозявка излезе от устните и.
-Хайде, легни си.-казах и я задърпах към стаята и.
-Не! В гардероба има духове, те ще излязат! Ето ги! Спаси ме!-проплака тя. О, сериозно ли трябва да го правя?
-Добре, ще остана..-казах и избърсах сълзите и-Шшт, не плачи.

Легнахме на леглото, а тя моментално се сгуши в мен. Беше неловко, твърде неловко. Погледнах я, а тя се взираше в огледалото.
-Защо не се преоблечеш, ще ти е по-удобно.-предложих и свалих тениската си, подавайки и я.-Ето.
-Благодаря.-каза и бързо влезе в банята.
Какво ти става Зейн? Първо я прибра, сега я заведе в тях и и даде тениската си?
,,Трябваше ти приятелка! Не гадже, а приятелка! Ето ти нормално момиче!" обади се гласчето в мен. Беше право. Имах много приятели, но тя беше различна, беше нещото което да ме накара да избирам правилно.
-За какво мислиш?-разсея ме момичето пред мен, след което легна на гърдите ми.
-За теб.-ухилих се.
-Колко изпи?-попита, а аз се ухилих още повече.
-Три бутилки скоч, сега заспивай!-наредих, а тя ме послуша.
-Благодаря ти..-каза тихо, преди да се остави да заспи.-По между другото, видя ли онзи принц ? Доста си приличате. И двамата сте смели, красиви..
-Чарли заспивай!-засмях се високо а момичето ме послуша.

***

ГТНЧАРЛИ

Топлина. Това усещах. Беше хубаво, не ми се искаше да отварям очи. Но трябваше.

Шок. Това бе изписано на лицето ми. Спях върху гърдите на Зейн, а той ме бе прегърнал? ЗАЩО Е ГОЛ?! Успокой се Шарлът, спокойно..ЗАЩО СЪМ С НЕГОВА ТЕНИКА? Поне съм в стята си, но какво говоря? Не помня нищо от вчера! Цепи ме главата, трябва да събудя Зейн! Да, това ще направя!
-Зейн!-извиках-Ставай Зейн!
Никаква реакция, само ръцете му се затегнаха около кръста ми. Добре, сменяме подхода.
-Зейн..-казах тихо в ухото му, а тръпки побиха тялото му.-Някой е удрял панамерата ти.
-Какво?-стана рязко момчето, а аз започнах да се смея.-Мразя те, Шарлът.
-Знам? Но обясни защо сме в моето легло и защо съм с тениската ти?-казах и седнах на леглото.
-Помниш ли нещо от снощи?-попита, а аз свих ръмене-О, жалко беше хубаво, много хубаво..
-Какво?-изпищях.-Не си го направил нали?-извиках
-Спокойно, не сме..но-каза и стана от леглото, боже тялото му беше върховно.
-Но?-прехапах устна, чакайки отговор.
-Пи много. Дадоха ти ЛСД, после ми разказа за Маркъс, останах да спя тук защото халюцинираше..-прекъснах го.
-Разказала съм ти за миналото си?-изпищях, след което забих глава в стената.
-Чарли..-хвана лицето ми в шепите си.-Успокой се. В това няма нищо лошо.
-Казах ли ти за Сандра?-попитах и започна да оправям леглото си.
-Да, но няма от какво да се притесняваш. Аз също съм се бил много пъти..-каза тихо, а аз го погледнах.
-Не се гордея с това, Зейн.-свих устни.-Не беше най-доброто нещо.
-Спокойно, няма да кажа, нали сме приятели?-засмя се тихо, след което тръгна надолу по стълбите.

-Е, чао.-каза засмяно на вратата.
-Ще ти върна тениската утре.-усмихнах се и погледнах в страни.
-Задръж я.-засмя се и пое пътя към къщата си.

**

Седях на дивана и размишлявах. Трябваше да отида на пазар. Трябваше да си купя дрехи, като и храна. И знам точно кой ще ми помогне.
Качих се в стаята си и взех едно декоративно камъче от саксията на шкафа ми, хвърляйки го по прозореца на Зейн.
-За теб телефони няма ли?-попита сънливо той. Опа май го стбудих.
-Нали сме приятели?-попитах с кучешка мужуна, а той направи гримаса.
-Какво искаш?-попита, а аз изпищях.
-Бъди готов след 10 минути, с моята кола.-казах и затворих прозореца.

Облякох черни дънки с висока талия, бяла тениска, която загащих  и най-обикновени найкове. Сложих си слунчевите очила и тръгнах към изхода на къщата си. Проверих бързо, всичко беше в мен. Телефон, протмоне, ключ, пари. Уверих се, че всичко е наред и излязох. Зейн стоеше облегнат на аудито и ровеше нещо в телефона си, давайки ми възможност да го огледам. Носеше черни прилепнали дънки, бяла тениска с v-образно деколте, която разкриваше множествено те му татуйровки и черни Найк. Слънчеви очила закриваха погледа му.
-Кхм.-изкашля се той.-Закъсня.
-Съжалявам.-казах и бързо влязох в колата. Седнах на предната седалка, а Зейн се настани на шофьорското място.
-Къде отиваме?-попита, а аз го погледнах с най-искрената усмивка.
-Към мола!-продължих с усмивката, а на него му се прииска да не се беше съгласявал.

***

-Шарлът, ще те пребия!-издиша нефоволно Зейн след третия магазин, от който си купих нова рокля, която той одобри.
-Хайде де, ще ти се реванширам!-засмях се и влязох в следващия магазин, от който щях да си закупя обувки.
След 10 минути излязохме, а Зейн беше повече от щастлив при тази моля реплика.
-Та как ще ми се реваншираш?-попита той и взе една от торбите ми.
-Не знам? Избери си?-попитах и се засмях. Влязох в магазина за гримове, започвайки да търся подходящи четки.
-Искам да ми направиш..-замисли се Зейн, щом вече бях на касата. Платих, а той се приближи до ухото ми и с дрезгав глас каза желанието си.-Свирка.
-Няма как да стане!-казах потресена, а той се засмя.
-Шегувам се, Шарлът, ще ми стигне и една вечери.-подсмихна се лукаво, а аз се успокойх.
-В такъв случай, трябва да купим продукти!-засмях се, а той предоби измъчено изражение. Отново.

---------------
Здравейте! Надявам се, часта да ви е харесала! Погледнете в Notes, коментирайте и гласувайте, тези неща са важни за мен!
-Any xx