-Виж Зейно!-изпищя високо тя, щом влязохме в къщата и.-Сядай на облака, ще донеса вълшебната книга!
-Добре..-издишах и седнах на белия диван, а тя донесе някакъв албум. На корицата пишеше ,,Гимназия ОуСтийм първи курс".
-Това бяха най-хубавите ми години!-каза весело тя.-На първата страница е класа, бившия клас..
-Оо.-казах засмяно.
-После съм аз и Маркъс..-тя седеше и разказваше весело, разказваше ми истории. Изглеждаше щастлива.-Аз бях кралицата на випуска, на гимназията!
-Тогава защо се премести тук?-попитах, а тя въздъхна.
-Сбих се.-засмя се-Виж, пред нас! Толкова пеперудки!! Но сбих се със Сандра. Тъпата кучка искаше да прецака Маркъс! И аз я сложих на мястото и и мама ме завлече тук.-дълга прозявка излезе от устните и.
-Хайде, легни си.-казах и я задърпах към стаята и.
-Не! В гардероба има духове, те ще излязат! Ето ги! Спаси ме!-проплака тя. О, сериозно ли трябва да го правя?
-Добре, ще остана..-казах и избърсах сълзите и-Шшт, не плачи.Легнахме на леглото, а тя моментално се сгуши в мен. Беше неловко, твърде неловко. Погледнах я, а тя се взираше в огледалото.
-Защо не се преоблечеш, ще ти е по-удобно.-предложих и свалих тениската си, подавайки и я.-Ето.
-Благодаря.-каза и бързо влезе в банята.
Какво ти става Зейн? Първо я прибра, сега я заведе в тях и и даде тениската си?
,,Трябваше ти приятелка! Не гадже, а приятелка! Ето ти нормално момиче!" обади се гласчето в мен. Беше право. Имах много приятели, но тя беше различна, беше нещото което да ме накара да избирам правилно.
-За какво мислиш?-разсея ме момичето пред мен, след което легна на гърдите ми.
-За теб.-ухилих се.
-Колко изпи?-попита, а аз се ухилих още повече.
-Три бутилки скоч, сега заспивай!-наредих, а тя ме послуша.
-Благодаря ти..-каза тихо, преди да се остави да заспи.-По между другото, видя ли онзи принц ? Доста си приличате. И двамата сте смели, красиви..
-Чарли заспивай!-засмях се високо а момичето ме послуша.***
ГТНЧАРЛИ
Топлина. Това усещах. Беше хубаво, не ми се искаше да отварям очи. Но трябваше.
Шок. Това бе изписано на лицето ми. Спях върху гърдите на Зейн, а той ме бе прегърнал? ЗАЩО Е ГОЛ?! Успокой се Шарлът, спокойно..ЗАЩО СЪМ С НЕГОВА ТЕНИКА? Поне съм в стята си, но какво говоря? Не помня нищо от вчера! Цепи ме главата, трябва да събудя Зейн! Да, това ще направя!
-Зейн!-извиках-Ставай Зейн!
Никаква реакция, само ръцете му се затегнаха около кръста ми. Добре, сменяме подхода.
-Зейн..-казах тихо в ухото му, а тръпки побиха тялото му.-Някой е удрял панамерата ти.
-Какво?-стана рязко момчето, а аз започнах да се смея.-Мразя те, Шарлът.
-Знам? Но обясни защо сме в моето легло и защо съм с тениската ти?-казах и седнах на леглото.
-Помниш ли нещо от снощи?-попита, а аз свих ръмене-О, жалко беше хубаво, много хубаво..
-Какво?-изпищях.-Не си го направил нали?-извиках
-Спокойно, не сме..но-каза и стана от леглото, боже тялото му беше върховно.
-Но?-прехапах устна, чакайки отговор.
-Пи много. Дадоха ти ЛСД, после ми разказа за Маркъс, останах да спя тук защото халюцинираше..-прекъснах го.
-Разказала съм ти за миналото си?-изпищях, след което забих глава в стената.
-Чарли..-хвана лицето ми в шепите си.-Успокой се. В това няма нищо лошо.
-Казах ли ти за Сандра?-попитах и започна да оправям леглото си.
-Да, но няма от какво да се притесняваш. Аз също съм се бил много пъти..-каза тихо, а аз го погледнах.
-Не се гордея с това, Зейн.-свих устни.-Не беше най-доброто нещо.
-Спокойно, няма да кажа, нали сме приятели?-засмя се тихо, след което тръгна надолу по стълбите.-Е, чао.-каза засмяно на вратата.
-Ще ти върна тениската утре.-усмихнах се и погледнах в страни.
-Задръж я.-засмя се и пое пътя към къщата си.**
Седях на дивана и размишлявах. Трябваше да отида на пазар. Трябваше да си купя дрехи, като и храна. И знам точно кой ще ми помогне.
Качих се в стаята си и взех едно декоративно камъче от саксията на шкафа ми, хвърляйки го по прозореца на Зейн.
-За теб телефони няма ли?-попита сънливо той. Опа май го стбудих.
-Нали сме приятели?-попитах с кучешка мужуна, а той направи гримаса.
-Какво искаш?-попита, а аз изпищях.
-Бъди готов след 10 минути, с моята кола.-казах и затворих прозореца.Облякох черни дънки с висока талия, бяла тениска, която загащих и най-обикновени найкове. Сложих си слунчевите очила и тръгнах към изхода на къщата си. Проверих бързо, всичко беше в мен. Телефон, протмоне, ключ, пари. Уверих се, че всичко е наред и излязох. Зейн стоеше облегнат на аудито и ровеше нещо в телефона си, давайки ми възможност да го огледам. Носеше черни прилепнали дънки, бяла тениска с v-образно деколте, която разкриваше множествено те му татуйровки и черни Найк. Слънчеви очила закриваха погледа му.
-Кхм.-изкашля се той.-Закъсня.
-Съжалявам.-казах и бързо влязох в колата. Седнах на предната седалка, а Зейн се настани на шофьорското място.
-Къде отиваме?-попита, а аз го погледнах с най-искрената усмивка.
-Към мола!-продължих с усмивката, а на него му се прииска да не се беше съгласявал.***
-Шарлът, ще те пребия!-издиша нефоволно Зейн след третия магазин, от който си купих нова рокля, която той одобри.
-Хайде де, ще ти се реванширам!-засмях се и влязох в следващия магазин, от който щях да си закупя обувки.
След 10 минути излязохме, а Зейн беше повече от щастлив при тази моля реплика.
-Та как ще ми се реваншираш?-попита той и взе една от торбите ми.
-Не знам? Избери си?-попитах и се засмях. Влязох в магазина за гримове, започвайки да търся подходящи четки.
-Искам да ми направиш..-замисли се Зейн, щом вече бях на касата. Платих, а той се приближи до ухото ми и с дрезгав глас каза желанието си.-Свирка.
-Няма как да стане!-казах потресена, а той се засмя.
-Шегувам се, Шарлът, ще ми стигне и една вечери.-подсмихна се лукаво, а аз се успокойх.
-В такъв случай, трябва да купим продукти!-засмях се, а той предоби измъчено изражение. Отново.---------------
Здравейте! Надявам се, часта да ви е харесала! Погледнете в Notes, коментирайте и гласувайте, тези неща са важни за мен!
-Any xx
YOU ARE READING
Charlotte Queen (The bad boy saw me naked)
FanfictionВ училищнтната анархия не беше лесно да се впишеш. Е, за щастие съседът ми се оказа техен крал. А аз? Аз станах кралица. Кого заблуждавам? След като се преместих, единственото, което ме държеше при така наречените кралски особи беше колата ми. Док...