Charlotte Queen (The bad boy saw me naked)

Chapter 5-Liam, this is Marcos, my best friend.

-МАРКЪС?-Извиках и се затичах към момчето пред мен, което от своя страна стана от мотора си и се зарити към мен.
-ЧАРЛИ!-буквално се хвърлих върху него, а той ме прегърна. Боже, как ми липсваше това момче.-Липсваше ми, смотаняк такъв.
-И ти на мен.-ръцете му се увиха около кръста ми, беше си доста продължителна прегръдка.
-Кхм.-изкашля се някой, а аз пуснах момчето пред мен, завъртях се и видях объркания поглед на Лиъм.
-Чарли?-повдигна вежда той, а аз се засмях.
-Лиъм, това е Маркъс, най-добрия ми приятел.-представих го, а Лиъм подаде ръката си.
-Лиъм Пейн.-представи се.-Чарли, Хари иска да говори с теб.
-Отивам да взема програмата си.-каза бързо Маркъс, докато стискаше ръката на Лиъм.
-Това момче не ми харесва.-подшушна ми Лиъм, след като Маркъс се отделечи.
-Той ми е приятел!-казах и се намусих, а Лиъм въздъхна.-Какво иска Хари?
-Помощ. За есе.-погледна ме.-Моля те, помогни му, ще черпи после.
-Добре, кога?-попитах, а Лиъм ме погледна в очите.
-След училище ще те вземе.

ГТНЗЕЙН

-Хари?-попитай Найл, гледайки разиграващата се гледка през нас.
-Кажи.-засмя се той.
-Какво ще правиш с нея?-попита ирландецът отново, а Хари ме погледна.
-Нищо, ще я държим по-далеч от него.-отговорих.-Лиъм не го харесва, но харесва нея.

Самата мисъл някой да я харесваше ме дразнеше. Да, тя определено е перфектна, но не си заслужаваше да си губи времето с онова момче. Хайде, качи се на мотора дойде и и завъртя главата! Няма да се случи така, не и в гиназита на Зейн Малик.

-Зейн!-изкара ме от мислите ми Хари.
-Какво?-попитах и тръгнах напред, влизайки в училището. В отговор, Хари само ми посочи някакво момче, сипещи обиди по мой адрес.
-Губиш репотацията си.-изхленчи Той.-Сега ще помислят, че си слаб!
-Какво ?-попитах изненадам от дързостта на русия.
-Знаеш какво имам впредвид. Ти си лошото момче, а се сърдиш като женчо.-засмя се момчето, което беше предела му. Опрях го на стената, хващайки го за гушата, а той се гърчеше под ръката ми.
-Слушай какво ще ти кажа, червей. Никой ама никой не може да ми говори така, ясен ли съм? Какво като се държа добре с нея, а? Това не ме е променило, нито факта, че ще сритам всеки един твърдящ обратното!-извиках последното изречение, след което захвърлих жалкито подобие на момче и се насочих към таолетните. Толкова много шушукания се чуваха по адреса ми, тъпите копелета не искаха да възвръщат чудовището в мен. Ударих стената пред мен, разкървавявайки кокълчетата си. Трябваше да вървя в час.