Now or Never ..

Няма да се откажа от вас..

Бягах,бяха по една зелена поляна опсипана с цветя.Пред мен имаше малко момиче което береше цветя..Беше набрало малък букет от маргаритки и други цветенца..Обърна се към мен и ми ги подаде..
-Заповядай мамо..-каза ми..
-Не.Не не не.Аз не съм ти майка..-казах й..
-Мамо..-разплака се тя..
-Съжалявам..-казах и започнах да бягам ..
-Не ме оставяй мамо..-извика тя и падна..
-Не..-извиках силно..
Събудих си и си поех дълбока глъдка въздух..Дишах тежко и бях изпотена..Изтрих сълзите си ,вратата се отвори и влезе Зейн..
-Бека..-каза той.
-Не ме доближавай..-казах му ,той въздъхна и седна..
-Съжалявам..-каза той
-Не..Не искам да те слушам..-казах му и се облегнах на стената..
-Виж..Трябва да говорим..-каза той.
-За какво..?-попитах,правейки се на ударена..
-За детето..
-Ще го махна..-казах му..
-Аз..-въздъхна..-Ще се поразходя..-стана и излезе от стаята..
Не знаех какво да сторя..Това бебе беше грях..Не го исках..Всичко се обърка..Какво по дяволите трябваше да сторя..?Шибаният Зейн беше виновен за всичко..Мамка му..Обичам го..
Вратата се отвори и влезе доктора който ме прегледа..
-Здравейте госпожице Малик..-поздрави ме.-Как сте..?
-Ъмм..Добре..-казах му..-Кога ще мога да си ходя..?
-Сега..Трябва да подпишеш докуметите тук..-посочи ми края на листа ,подписах го и му благодарих и той си тръгна..Станах бавно от леглото и отидох в банята..Гримът ми беше почистен ,явно някоя от сестрите го е почистила след като се е оплашила..Излязох и взех телефона си,набрах номера и зачаках..
-Можеш ли да дойдеш и да ме вземеш..?-попитах директно..
-Къде си..?
-В болницата..
-Идвам.После ще говорим..
Благодарих му и натиснах затворих..Излязох от стаята и  спрях на гишето..Поех си въздух и казах..
-Трябва ми най добрия гинеколог в болницата..-Жената ме погледна малко странно след което цъкна няколко пъти по клавиатурата и се обърна към мен..
-Г-жа Томлисън -отговори ми..
-Запишете ми час при нея..
-Вторник в 14:00 устройва ли ви.?
-Да благодаря..-въздъхнах тихо и излязох..Отпред ме чакаше черният  Range Rover и Майк пофпрян на него..
-Имаш да ми обясняваш..-каза ми..Гушнах го и се качихме в колата..
-Бременна съм.-истърсих от нищото..
-Какво.?-Майк наби спирачки..
-Не мога да го повтаря..-казах му и една сълза се спусна по бузата ми..
-Хайде..Ще те закарам при Лекси..-колато потегли отново..
Седяхме 10мин в тишана докато Майк попита..
-Кой е бащата..?
-З-зейн.-прошепнах,Майк ахна..
-Какво си направила момиче..-каза той и ме погледна..Сълзите се лееха от очите ми..Той отвори жабката и ми подаде пакет с сухи кърпички..Взех си една и подсуших лицето си.
Колата спря пред къщата на Лекси и аз слязох,Майк ме последва и почука на вратата..След малко ни отвори рошавата Лекси която бе по пижама..
-Какво става..?-прегърнах я и я стиснах силно..
-Погрижи се за нея..Ако имате нужда от нещо ми звънни..-каза Майк и си тръгна.Отделих се от Лекси и влязох навътре ,седнах на дивана и започнах да плача отново..
-Какво има..?-попита ме тя като седна до мен..
-Бременна съм..-казах и тихо..Очите и се отвориха широко..
-Не може да бъде..-ахна тя..Придърпа ме към себе си и ме прегърна..Телофонът ми извибрира в джоба..Извадих го и видях че Зейн ме търси..Затворих му и си изключих телефона..С Лекси обсъждахме как да постъпя..После ядохме и си тръгнах..
Навън беше тъмно ,вървях сама по улицата..Лекият ветрец подухваше и бях благодарна на Лекси че ми даде яке което да облека..Можеше да настина и да стане нещо на бебето..
След 15мин ходене пеш най накрая се прибрах..Влязох в къщи и видях всички да вечерят..Там беше и Иън..Извиних се и им казах че няма да вечерям и се качих горе..Съблякох роклята с която бях още и белюто и си напълних ваната..Това бебе беше в мен..Растеше в мен и беше мое и на Зейн..Но то е и грях,какво трябва да направя..?Искам ли това бебе..?Та аз съм само на 17 как щях да го гледам и съм неполнолетна..Щях да се женя и Зейн също..Не можех да го родя..То все още беше мъничко но е нов живот..С какво е виновно то за нашите гршки и грехове..Щях да се побъркам..Источих ваната и измих тялото си..Увих кърпа около себе си и излязох..Обляко си бельо ,тенсика на Зейн и един сив разпуснат анцунг..
Вратата на стаята ми се отвори и нахлу Зейн.
-Какво искаш..?-попитах годокато решех косата си..
-Няма да махнеш бебето..-исъска той.-Къде беше днес..?Цял ден те няма..Да не си направиша нещо на бебето..?-попита и се приближи към мен..
-Нищо не съм направила..Няма да ми казваш какво да правя..-повиших му тон..-Ще го махна..Във вторник.-казах
-Няма да го направиш..Няма да се откажа от вас..-каза и излезе от стаята..Мушнах се под завивките и се замислих..Какво ще стане ако го оставя..Клепачите ми натежаваха и се унесох в сън..