Now or Never ..

Започва новия живот.

Станах към 10:30 и облякох дрехите който си бях оставила за полета..Дънки,червена карирана риза и якето..Не си сложих грим,напъхах телефона си и влзох в банята..Измих зъбите и лицето си и сресах косата си..Реших да я вдигна на висока опашка за да не ми пречи..Зейн го нямаше в леглото значи беше станал преди мен..Слизах бавно по стъпалата и най накрая стъпих на добре почистения под..Влязох в кухнята и вдиях Меги да бърше сълзите си..
-Какво става..?-попитах и се приближих към нея..Тя се стрсна и обърна глава към мен ..
-Нищо мила..Какво ще искаш..?-попита докато бършеше очите си.
-Нищо..Само ми подай млякото.-помолих я..Тя затътча до хладилника и го извади като го остави близо до мен..Взех си купичка и сипах зърнена закуска..Сипах си и мляко и започнах да бъркам..Седнах на стола и започнах да се храня..От време на време се чуваше подсмърчане..На края не издържах и япопитах отново..
-Меги..Какво има..?
-Просто ще ми липсваш..Свикнах с теб и ще ми е тъжно в началото..-подсмръкна тя.
-Заминавам за малко Меги не за цяла вечност..Ще се върна обещавам..-Мислех си дали щях да постъпя правилно ако и кажа за бебето..
-Меги..Може ли да ти споделя нещо..?-попитах я..Тя кимна..
-Аз..Бременна съм..-Тя изпусна една лъжица която държеше и се чу звука когато тя срещна пода..Очите и бяха широко отворени и тя сложи ръка на устата си..
-Не може да бъде..-кимнах и седох поглед..тя ме прегърна и аз заплаках леко на рамото й..
-Не се притеснявай..Ще те подкрепя каквото и да направиш..-каза ми тя..

*3-часа по-късно*
Седяхме и чакахме да повикат пътниците за самолета..Всички мълчахме и се бяхме замислили..Бяхме аз ,Зейн,Триш и Меги..Тя помоли Триш да дойде и тя и позволи..Аманда каза че трябвали да си оправи маникюра и се оказа леко възпрепятствана..Чакахме и чакахме..Докато роботизирания глас разцепи тишината..

'Повикване на пътниците за полет 873 ЛА '

Станах бавно от мястото си и другите ме последваха..Меги ме прегърна и ми пожела успех..Благодарих и я гушнах силно..
-Обажай ни се..Чу ли..?-каза подсмърчайки..
-Да..-кимнах и и отидох до Триш..
-Късмет и успех..-пожела ми тя и ме прегърна..Отвърнах на прегрътката и..
-Обади ми се когато пристигнеш..-каза ми..
-Добре..-отвърнах..Застанах пред Зейн..Очите му шареха на всякъде и се спряха на мойте..В тях имаше тъга и гняв..Може би за това че не можеше да спре случващото се..Доближих се до него и се метнах на врата му като поех от аромата му..Толкова щеше да ми липсва..Той обви силните си ръце около мен и ме стисна..Постави глава в извивката на врата ми а аз подсмтъкнах..
-Не плачи..-прошепна ми той..
-Няма..-обещах му..
-Обичам те..-прошепна..-Пази се..
-Обичам те..-заплаках на рамото му..