[Написано през 2015г. ]
Любовта с известна личност е трудна. Винаги се случва нещо неочаквано във връзката им. Не може да се каже, че не е интересно, просто...казано с няколко думи, сложно е!
Не съдете историята по резюмето, ако въобще това се опри...
Събудих се някъде към 8:35. Не исках да ставам, но Джак щеше да дойде скоро да ме вземе. Станах лениво от леглото и отидох до гардероба си. Отворих го и извадих всичките си дрехи от закачалките и ги стоварих на земята. Имах поли, м...не, къси панталонки, може би, потници..о, задължително потник. След дълго време, прекарано на пода, си избрах това:
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
Обичам ресни и дънково. Измих се, закусих, качих се в стаята ми и телефона ми звънна. Беше непознат номер.
Аз: Ало!?
Непознат: Ало, търся Оливия.
Аз: На телефона. А вие сте...?
Непознат: О, аз съм, Джак.
Аз: Здравей!
Джак: Здравей! След 5 минути съм при теб.
Аз: Добре! До тогава.
Записах си номера му, приготвих си раничката, без която съм за никъде, и тръгнах надолу до стълбите.
- Мамо, Джак след малко идва. Ще съм отвън, да го чакам. Чао!- излезнах навън.
- Чао!- каза мама от кухнята.
Не чаках дълго, но преди да видя колата на Джак, чух силна музика. Колата спря. Ярко червена. Обичам този цвят. И мириса на ново ми е любим. На седалката до шофьора седеше Гилински. Значи аз трябваше да стоя до Джейкъб. Защо все на мен се случва!
- Момчета- каза Джак- Това е Лив, братовчетката на Даниел. Ей, Сарториус, тя е колкото теб. Може да си допаднете.
В този момент вдигнах поглед от земята и се вгледах в кафявите очи на Джейкъб. Наживо изглеждаше много по-добре, отколкото на снимки.
- Здравей!- каза Джейкъб и ми подаде ръка.
- Аз съм Лив. Приятно ми е.
- И на мен.- каза той и ми намигна.
- Какво ще пуснеш?- попитах Джак.
- М..незнам. Пусни нещо от твоя телефон.- каза той. Отворих си раницата, извадих си телефона и пуснах "Do it like a Dude".
- Обичам тази песен.- каза Джейкъб.
- Тогава- каза Гилински- Направи го като пич- и му намигна в огледалото.
- Какво имаш в предвид?- попита Джейкъб.
- Оф- изпуфтя Гилински- Знаеш какво имам в предвид- погледна мен, после него, после пак мен и пак него.
- Еее, не.- мисля, че Гилински каза точно това, за което си помисли и Джейкъб. Да ме сваля.
- Лив, пусни "Like That". Джейкъб ще ти я изпее.- казаха Джаковците и започнаха да се смееят.
- Много сте гадни!- казахме с Джейкъб в един глас.
- Ето, един за друг сте. Дори говорите еднакво.- добави Гилински.
С Джейкъб се спогледахме.
- Пристигнахме.- каза Джак и слезна от колата. Джейкъб изхвърча като торпедо и ми отвори вратата.
- Благодаря ти. Но не мисля, че...- и ме прекъсна:
- Джентълмен съм сега....Дамите са с предимство.- намигна ми.
Седнахме в едно кафене. Аз си поръчах Кóла, Джейнъб също, а Гилински прошепна нещо на сервитьорката. Тя се усмихна и каза само "добре". Какво ли изначаваше това. Кóлите се забавиха. Видяхме сервитьорката няколко минути след като си помислих, че е забравила поръчката ни. Носеше само една наистина голяма чаша с две сламки. О, Гилински е само за бой. Но сега не е времето за отмъщение.
- Специално за влюбените гълабчета.- каза Гилински и се подсмихна.
- Ще отмъщаваме ли?- попита ме Джейкъб. Оооо, мисли като мен.
- Със сигурност. Явно по нещо все пак си приличаме.- отговорих.
