[Написано през 2015г. ]
Любовта с известна личност е трудна. Винаги се случва нещо неочаквано във връзката им. Не може да се каже, че не е интересно, просто...казано с няколко думи, сложно е!
Не съдете историята по резюмето, ако въобще това се опри...
Стигахме до нас. Извадих резервния ключ, който преместихме до прекалено очевидната изтривалка за обувки, стояха пред вратата, предизвикваща интерес със своите пъстри цветове. Отключих вратата и чух зад себе си гръмотевица. След това почувствах нещо на рамото ми. Стреснах се, подскочих и се обърнах. Последното действие се случи в рамките на 5 секунди, ако не и по-малко. Беше топлата ръка на Джейкъб, който в същият момент, седеше и ме гледаше очудено. Засмях се, а той ме придърпа към себе си. Уви едната си ръка около кръста ми и сведе надолу глава, за да може да ме погледне в очите. Опита се да ме целуне, но аз се дръпнах, отворих вратата и му се изплезих. Влезнахме в хола.
- Къде са родителите си?- попита ме Джейкъб.
- След 2 часа се прибират от работа, а братовчетка ми си е в стаята. Сигурно си чати с Джак. Нека да поговорим за турнето ти.- казах и му хванах ръката.
- Ами...няма много за казване. Ще сме в хотел, далеч от центъра, ще пътуваме в нормална кола със затъмнени задни стъкла, за да не ме познаята и така.- не го слушах много внимателно. Играта с пръстите на ръцете му беше по-интересна от хотел и кола. - Ама ти въобще слушаш ли ме?- обърнах поглед към него и отговорих "Да, разбира се!".
- А стаите ни една до друга ли ще са?- попитах заинтересовано. Исках да му покажа, че го слушам.
- Всъщност ще сме в една стая. По-точно апартамент. Ще има две големи спални, една баня и голям телевизор.- отговори Джейкъб и прехапа долната си устна. Охх, как мразя това изражение!
- Какво правиш?- попитах го все едно не знаех, че ме зяпа.
- Гледам те! Прекрасна си!- хм, не очаквах да каже истината, но го направи.
- Какво да кажа... Ти си момче мечта, перфектен си!
- Няма перфектно момче! Има перфектна двойка, за която още почти никой не знае.- той ми намигна. Отговорът му ми харесва.- Може ли да ти огледам по-добре стаята?- попита той.
- Да.- и в този момент се сетих, че Ролф седи на двора - сам, тъжен и мокър.- Боже! Забравих Ролф!- изтичах на двора и развързах Ролф. Вкарах го в къщата и го подсуших.
- Кой е този приятел?- попита Джейкъб и клекна по кучето.
- Това е кучето ми, което намерих до маркета вчера. Казва се Ролф.- погледна ме.
- Защо Ролф?- видях усмивката на лицето му.
- На теб, глупаче!- казах му и вкарах кученцето във вътрешната колибка, за която не бях споменала.
- Айде!- подсети ме приятелят ми.- Към Рая на феите и дъгите!
- В стаята ми няма дъги, а цветни завъртулни. И феите не съществуват. Също и магиите!- изкачих няколко стъпала, когато Джейкъб ме спря и каза:
- Аз вярвам в магиите, защото ти направи една преди няколко дни върху мен.- изчервих се, а той ме целуна. Влезнахме в стаята ми.
- Какво искаш да правиш сега?- попитах и седнах на леглото ми.
- Хм,- замисли се- Нека да се състезаваме. Ще правим неща, които и двамата умеем, но все единият ще направи нещото по-добре от другия. Нещо като предизвикателство и за двама ни. Искаш ли?- кимнах.- Аз те предизвиквам пръв: Качи селфи в Инстаграм.- Избрах си едно и го качих:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Най-хубавата ми снимка. Направена е от Оля. Тя иска да става фотограф. Отдава ѝ се. Личи си, но все пак да си кажа.
- Сега ти качи!- казах и размахах пръст пред лицето му. Той вдигна ръце в знак на примирие и си взе телефона.
- Аз предизвиквам сега!- казах.- Хм, облечи се като принцеса. В гардероба ми си пазя стара рокля да принцеса. Може да ти стане.- Джейкъб отиде до гардероба ми, облече роклята, сложи си фейски крилца и каза:
- Аз съм феята на цветята! Казвам се Марисол!- изцвърча като мишка.- Сега си ти.- подаде ми роклята и крилцата. Облякох ги и казах:
- Аз съм...принцеса Мей! Най-милата принцеса на света!- в този момент Джейкъб клекна пред мен.
- А аз съм твоят принц!- допълни и извади една кутийка от джоба си....
