[Написано през 2015г. ]
Любовта с известна личност е трудна. Винаги се случва нещо неочаквано във връзката им. Не може да се каже, че не е интересно, просто...казано с няколко думи, сложно е!
Не съдете историята по резюмето, ако въобще това се опри...
Погледанах Джейкъб в очите, до колкото можех, защото той беше свел глава над чинията си.
- Здравей!- казах му тихо и седнах до него.
- Здрасти.- прозвуча грубо.
- Ще може ли да поговорим в коридора?- попитах. Той просто стана и тръгна натам.
- Казвай.- това беше единственото, което ми каза, пъхайки ръце в джобовете си.
- Ами...ти...обичаш ли ме още?- понякога спороведе водят до загуба на интерес между тези, които се обичат. Не получих отговор.- Така си и помислих.- поех си дълбоко дъх и тръгнах на се качвам нагоре.
- Лив!- чух гласа му.- Изчакай! Как можа да си помислиш, че след такъв малък спор или малка, миниатюрна пречка, аз не те обичам?- успокоението облада изцяло тялото ми.
- Аз...не знам. Дойде ми наум да те питам.
- Е, казвам ти го, и ще го повтарям постоянно, ако трябва- Обичам те!- приближи се го мен и ме прегърна в гръб. Обърнах се към него и обвих ръце около врата му.- Съжалявам за снощи!
- Няма проблем.- казах нежно.- Сега, като се качим в стаята ни, ще ти разкажа всичко. Обещавам.
- Не го прави, ако не искаш.
- Не! Искам да знаеш, за да не се караме повече.- Качихме се в стаята и седнахме на пода.- Така....-поех си дъх.- Кръстена съм на баба ми - Оливия. Семейството ни е малко. Имам братовчетка, познаваш я, която живее с нас. Имам куче, кръстено на теб. Имала съм само две гаджета досега: ти и онзи тъпак - Кайл. Кайл имаше руса коса, която постоянно мажеше с гелове, за да стърчи като твоята, кафяви очи и беше висок колкото мен в момента. Спя с една голяма възглавница мечка, сибирски тигър, бухал и едно бяло мече. Нямам любим автор, но харесвам книги от сорта на измислиците и "adventure". Романите също не са лоши. Нямам много тайни, но всяка година си купувам нов таен днесник с по 100 листа с размер на тетрадка А5. Катинарчето го отключван с фиба, ако искаш може да го отвориш по всяко време. Имам много любими песни, но две мои любими песни на "Cold Water" на Джъстин Бийбър и "Needed me" на Риана, на която така и не разбрах фамилията. Е, мисля..., че това е всичко, което може да се каже за мен засега.
- Интересно. Имаше толкова неща, които знаех, но пак ми беше интересно.
- Какво имаш в предвид? Тоест какво си знаел от тези неща за мен?- попитах.
- Ами...това за името ти. Нали баба ти и дядо ти бяха дошли у вас на гости и ти после ми пиша " Баба ми Оливия и Дядо....". Не си ли спомняш?
- Е, точно този момент ми се губи. Обикновено не казвам баба едикоя си там, но все тая.- така приключвам разговор, който ми е скучен. Приближих се до Джейкъб и го прегърнах. В неговата прегръдка е винаги топло.
- Имаме няколко часа, може би 4 до следващия концерт. Искаш ли да се разходим в парка?- попита ме той, играейки с косата ми.
- Добре, но моля те, не ме разрошвай.- Джейкъб пъсна косата ми и тръгнахме към парка, който беше най-наблизо.
***
Стъпвайки в района на красивия парк, разбрах, че няма такова нещо в ЛА. Леглах на тревата, но не лежах дълго. Джейкъб ми се смееше и аз, защото обичам да отмъщавам, до дръпнах, за да падне на тревата.
- Отмъщаваш, а!?
- Да, много ясно!- отговорих.
- Е, и аз мога така.- целуна ме и добави- Правилно са казали хората: Отмъщението е сладко!- и пак се изсмя.
-Има мост! Хайде да се качим!- подтикнах го и тръгнах натам.
- Аз...мисля да направя едно мюзикали, защото обещах на феновете си да качвам всеки ден, ако мога по 3.
- Ох, добре! Мен не ме снимай!- мразя снимките в близък план. Казват ми, че излизам добре, но аз не мисля така.
*5 минути по-късно*
- Готово е! Искаш ли да го видиш първа?- попита ме той.
- Ама че как!- изгледах го и погледът ми се спря да ето този момент:
Oups ! Cette image n'est pas conforme à nos directives de contenu. Afin de continuer la publication, veuillez la retirer ou mettre en ligne une autre image.
