She's Bad

Глава 17

Джейкъб ме изпрати до мола и отиде да се види с приятели. Чаках известно време пред огромната стъклена се врата на мола и най-накрая видях Оля да се задава иззад ъгъла на съседната улица.

- Честит рожден ден.- каза тя и ме прегърна силно.- Да си ми жива, здрава...- тогава я прекъснах:

- Моля те не започвай пак. Едвам те изслушах по телефона.- казах, хванах топлата ѝ ръка и влезнахме в огромната сграда, пълна с малки и големи магазинчета. Първо се спряхме пред една "бутка" за бонбони. Всяка си взе по няколко пакетчета с дъвки, желирани и захаросани кóлички, карамелени бонбони и какви ли не още видове.

Седнахме на една пейка в мола и ги изядохме набързо. Отидохме в магазина за бански. Пробвахме няколко чифта. Нищо. Нищо не си харесвах. Имаше един синичък ама...не. След това бързо се набутахме в киното. Гледахме "Ловци на духове". Интересна анимация. Духовете бяха много реалистички, а песента, която звучеше по време на прожекцията "Girls talk boys" на 5SOS веднага ми стана любима.

Взехме си сладолед и излезнахме на терата на мола. Гледахме залеза, след което влезнахме в магазина за аксесоари. Имаше всякакви калъфчета, шалчета, портмонета, гривни, пръстени, обеци, гердани, лакове, шапки и малки сладки ранички. Взех си ключодържател с формата на сърце. Сетих се за Джейкъб.

- Ще може ли да отидем при писеца на сребро?- попитах Оля.

- Разбира се! Какво ще напишеш?

- Името на приятеля ми.

- Ооо, кой е той и зашо нв знам за него?- попита ме Оля и ме побутна по рамото.

- Джейъб Сарториус.- казах плахо и тихо, защото не исках пстаналите около нас да чуят.

- Да бе да! А моето гадже пък е... Шон Мендес.- смути се Оля.

- Повярвай ми! Истина е! Виж.- казах и си вкючих телфона. Звъннах на Джейкъб и го включих на Face Time.

- Ало? За какво ти трябвам, Лив?- попита ме Джейкъб.

- Оля не вярва, че си ми гадже. Ще се включиш ли на Face Time? Моляя!

- Добре!- тогава видях лицето му и грейнах от щастие.- Здравей!

- Боже мой! Той наистина...Боже! Не мога да повярвам! Поздравления!- казах приятелката ми.

- Здравей, Оля! Голяма късметлийка си, че познаваш Лив!- добави Джейкъб.

Говорихме си малко и затворих. Разказах ѝ цялата история за запознанството ни. Тя се подсмихваше през цялото време. Радваше се, че е говорила с приятеля ми.
Отидохме при писеца на сребро. Той написа името на Джейкъб и му платихме. Казвам в множествено число, защото Оля плати част от сумата. Как мразя да се инати като магаре посредата на мост!

Прибрахме се у нас. Оля се държеше странно и напрегнато, все едно е станало нещо или...незнам. Нещо беше станало.

- Какво има?- попитах я.

- Н-нищо! Просто...нищо.- отговори тя и отиде до вратата към задния двор. Погледна към прозорчето и се усмихна. Отидох при нея, а тя се стресна. Повлече ме към стаята ми, отвори вратата и видя нещо, от което се стресна пак.

- Нека отидем в хола.- каза и отново ме завлече по стрълбите, водещи към хола. Седнахме и пуснахме телевизора.- Донеси пуканки.

- Колко си нахална само!- измърморих и се усмихнах. Пуснахме филм по Fox creme. Даваха "Касъл". Пишеше, че не е за лица под 12 години. Аз вече не съм на 12. Аз и преди си го предах, но това е друга тема.

- Айде да излезнем на двора.- каза Оля посредата на филма.

- Но...- прекъсна ме:

- Няма но!- каза приятелчето ми строго.

-Офф, добре!

Излезнахме и видях....