She's Bad

Четиридесет и първа глава

Облягам се на лакти, отпуснкайки глава назад. Защо въобще приех, мамка му! Толкова бързо стана всичко! Мислите ми са разбъркани. Мисля едновремено за отмъщение, гнях, ревност, може би? Не знам вече какво мисля! Иска ми се да имам машина на времето и да се върна в деня преди три седници, когато ми предложи и да му напиша нещо от сорта на "Не, тъпако, знам, че не изпитваш нищо към мен!". Като си го казах така наум ми стана малко по-добре. Не ме боли толкова, колкото очаквах. Няма сълзи, драми, приятел, който да те утеши...Ам...Луси я няма. Сигурно е някъде с "бандата", в която вече не искам да бъда.

***
Ставам от леглото с идея. Затварям очи замалко и си спомням думите на Луси "Ако искаш да оцелееш, трябва да се впишеш". Тръгвам към вратата поела дамската си чанта.

Десет минути след излизането ми вече съм в най-близкия мол. Влизам в New Yorker. Била съм там и преди, но не ходя често. Хората там са печени и се чувствам неловко, защото нямам много добър вкус за дрехи. Влизам в тектор "Подрастващи" всичко от 13-14 години ми става. Хах, каква ирония! Взимам две-три ризи в различни, даже мисля, че контрастни, на раета и карета, изтъркани дънки, черни анцузи леко скъсани в края, и сиви и черни тениски. Тениските главно са с емотикони, клише цитати като "Всяко зло за добро" или "I don't need a boyfriend".

***

Прибирам се в общежитието си изморена. Едвам отключвам и виждам Луси, крачейки прителнено из стаята ту на едната, ту на другата посока, държейки телефона си.

- Лив!- затича се и буквално ми се метна отгоре.- Притесних се! Джаксън каза, че си си хвърлила телефона по стената и не те е намерил в стаята.

- Каза ли ги причината да си метна телефона?- нацутих се и поех разхвъляните по земята торби с дрехи.

- Не.- завъртя леко очи.

- Той...той скъса с мен.- пуснах отново торбите, сведох глава и покрих очи с длани.

- Казах ти да не се захващаш с него!

                                       Джаксън

Тичам по коридора на третия етаж на общежитието, към стаята на Лив. Лив- момичето, което зарязах преди...не знам колко часа. Голям съм идиот. Стигам до вратата и чувам глава на Луси.

- Не плачи! Няма смисъл!- Лив не плаче, а хленчи.- Седни на леглото.

- Животът ми е нищо без него!- преиграва на 110 процента! Това не е в нейн стил! Познавам я прекалено добре. 

- Ето вода. После се измий.- вече се чува плач. Истински плач. Надзървам и виждам как раменетена Лив леко се повдигат и отпускат. Напрегната е. Секунди по-късно, след като Луси спя да ѝ разправя нещо, на което не обърнах внимание, плачът спя. Превърна се с смях. Смях?!?

- Сега пък защо се смееш?!- физиономията на Луси е толкова неочаквана, че просто...не се сдържах! Ха-ха-ха!!!

- Джаксън?- гласън на Лив ме каза да си ударя шамар и да си запуша устата с ръка. Влизам в стаята.- Какво правиш тук?

- Аз...

*Авторска бележчица*

Здравейте, хораа! Днес съм в добро настроение! Не знам защо! А! Сигурно е защото имам новото списание "Браво" с автографи. Най-много се впечатлих от автографите на Лео Меси, Роналдо, Неймар, Дилън О'Брайън, Ариана Градне и как без КАМЕТЪН ДАЛАС❤️❤️❤️! Благодаря ви, че гласувате! Искам да ви помоля да споделяте историята ми на приятели! Бих искала за Коледа да събера 1000 глава, за да си спомням края на тази 2016-та година хубав и незанравим. Пхахах! Ама че клише! Не, наистина ще означва много за мен!

Главата е кратна, но се надявам да ви хареса! Чао!❤️❤️❤️