[Написано през 2015г. ]
Любовта с известна личност е трудна. Винаги се случва нещо неочаквано във връзката им. Не може да се каже, че не е интересно, просто...казано с няколко думи, сложно е!
Не съдете историята по резюмето, ако въобще това се опри...
- Лив, искам честен отговор...ти харесваш ли го още?- изтръпнах...Не исках да отговарям..
-Лив?
- Ами...да..
Джейкъб се нацупи и седна на леглото си. Гледах обувките си няколко минути, след което телефона ми звънна. Беше Луси. Вдигнах.
- Ало?
- Лив! Ела бързо в стаята ни!
- Добре, идвам.
Какво ли се е случило? Отворих вратата и казах "Чао" на Джейкъб. Той в отговор само ми помаха. Не беше в настроение и то изцяло по моя вина. Чувствам се зле, но на момчетата не може да им се угоди!
*** Отворих вратата на стаята ни. Луси крачеше из стаята, размишлявайки.
- Какво е станало?- попитах.
- Ти не виждаш ли?- посочи наоколо.- Стаята е в пълен безпорядък!
- И как по-точно е станало.- отидох до леглото си започнах да си събирам разпиленитр неща.
- Как може да си толкова спокойна?! Някой е влезнал в стаята ни и я е обърнал с главата надолу!
Гледах Луси тъпо, защото се сетих, че не бях заключила на излизане. Потръпнах, за не знам кой път днес. Бях виновна за нещо наистина сериозно. Кой знае какво е взех този, който е влезнал.
- А какво е откраднато?-попиах.
- Багажа ми от гардероба е разпилян. Да не говорим, че някои мои дрехи липсват. И точно тези, които харесвах: късите черни прилепнали рокли и поли. Сега трябва да нося дрехи като твоите!- след изказването на последното, Луди направи погнусена физиономия. Много се филмира, а и не се обличам толкова зле:
К сожалению, это изображение не соответствует нашим правилам. Чтобы продолжить публикацию, пожалуйста, удалите изображение или загрузите другое.
Спортните дрехи са наистина удобни и не са лоши. Не харесвам дрехи, които карат всяко минало момче да те опипа.
- Лив! Къде се отнесе пак?- Луси беше доста ядосана.
- Извинявай. Но всъщност не се обличам толкова зле. Дрехите ми не са разголени, защото не обичам момчетата да ме зяпат. Мога да ти помогна с част от сумата за нови дрехи. Съжалявам. Авно не съм заключила на излизане.
- Добре. Оскъдното,но изкрено извинение се приема.- лека усмивка се настани на лицето ѝ.- Сега да подредим.
Час след това вече бяхме мноого изморени и се настанихме по леглата си. Неусетно как, съм затворила очи и съм заспала на секундата.
